Снимка: „Фейсбук“
Наводнението в Трявна в периода 22–26 май 2026 г. не е просто поредното бедствие. То показа как институциите реагират в кризисна ситуация, но и извади на повърхността проблеми, трупани с години, като най-сериозни са липсата на превенция, а след това недостатъчен ресурс за възстановяване.
Само десет дни преди проливните дъждове Трявна беше ударена от силна градушка, нанесла сериозни щети по общински и частни имоти. Част от пораженията по обществени сгради не са отстранени до началото на валежите и природното бедствие се превръща във верижна криза.
Първо е градушката
След градушката се получават сериозни течове в общински имоти. Сериозно засегнати са болницата и поликлиниката, Средно училище „П. Р. Славейков“, Основно училище „Проф. Пенчо Николов Райков“, детска градина и ясла „Калина“, спортен комплекс „Ангел Кънчев“, Музея на азиатското изкуство и Музея на иконата. Наводнен е и складът за химическо имущество на гражданска защита. Има течове в народното читалище в Трявна, етнографския комплекс и сградата на общинска администрация.
Това става ясно от доклад на кмета на Трявна Денчо Минев до областния управител на Габрово преди заседание на Областния съвет за защите при бедствия. Със същия доклад Минев посочва, че без държавна подкрепа не може да се говори за възстановяване на нормалната инфраструктура, тъй като е необходим значителен финансов ресурс.
Кога обаче държавата ще се отзове на исканата помощ, не е ясно. Опитът сочи, че тя действа твърде бавно, както при забавената с повече от година помощ за Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“, чийто покрив изгоря, пари за нов бяха отпуснати с голямо закъснение, а работата се бави заради обжалване на процедурата по избор на изпълнител на ремонта.
Прелива язовир „Трявна“
С началото на интензивните валежи на 22 май т.г. за да се избегне преливане е отворен на максимален режим изпускателния кран на микроязовир „Трявна“. Въпреки това около 22:00 ч. язовирът започва да прелива през преливника, посочва в доклада си тревненският кмет.
Няма съмнение, че постъпилият един час по-късно първи сигнал за наводнени дворове по ул. „Христо Ботев“ в Трявна е вследствие на придошлите води.
Докладът в тази част обаче не дава отговор на няколко важни въпроса: имало ли е достатъчно ранна подготовка предвид прогнозите за интензивни валежи в Северна България; можело ли е контролирано изпускане на язовира да започне по-рано и какъв е бил очакваният ефект върху водните количества надолу по течението. Отговорите се дължат от Община Трявна, тъй като язовирът е публична общинска собственост.
Отговорите са важни не само за община Трявна
По време на обсъжданията след бедствието в съседната община Дряново е поставена темата дали местната власт е трябвало да бъде предварително уведомена за преливането на язовир „Трявна“. Самото преливане не може автоматично да бъде определено като причина за наводнението в Дряново, основният фактор остават интензивните валежи и общият воден приток. Но остава открит въпросът дали и в каква степен допълнителните водни обеми са повлияли върху вече критичната ситуация по течението.
Язовир „Трявна“ е разположен по течението на Тревненска река, която след района на с. Царева ливада преминава в Дряновска река и достига до Дряново.
А последствията там бяха сериозни – щети по пътната инфраструктура, компрометирани мостове, един от които на Колю Фичето, засегнати десетки домакинства и поражения по емблематични обекти, плюс два стадиона под вода – в с. Царева ливаца и в град Дряново.
Активират се свлачища
В ранните часове на 23 май по пътя Трявна – Царева ливада започва свличане на откоси, земна и скална маса, паднали дървета и пропадания на подпорни стени. Движението по този път е ограничено и според кмета Минев само благодарение на бързата намеса на институциите не е прекъснато напълно, като в последствие пътят е частично разчистен и обезопасен.
Междувременно срутената скална маса и липсата на напрежение в контактната мрежа спират движението на влаковете между гарите Царева ливада, Трявна и Плачковци.
В следващите часове постъпват сигнали за преляло дере на ул. „Асеневци“, за още три свлачища в село Кисийци, с. Енчовци и кв. Ковачевци, и за влошаване на вече активни свлачищни участъци.
Един път скоро ще пропадне
Наблюденията на място показват, че част от съществуващите проблеми са достигнали критична фаза. Особено тревожен е участъкът по пътя от с. Николаево в посока Габрово, за който още сега има оценка, че при следващи обилни валежи вероятността от пропадане е висока. Това е предупреждение, което не бива да остава само в административна кореспонденция, посочва Минев.
Паралелно с овладяването на ситуацията се извършва почистване на Добревския мост от задържани клони, отводняване на мазета и жилища в различни части на Трявна, намеса на доброволното формирование в засегнати населени места, както и частично разчистване на свлечени дървета и земна маса.
Реакцията на място показва мобилизация и координация между институциите, пише в доклада си до областния управител кметът Минев, но поставя и въпроса дали местните структури не работят все по-често в режим на догонване, вместо на превенция.
И в Севлиево се коментира закъсняла реакция
Същият въпрос изникна и в Севлиево при обсъждане на причините за наводнението там. Обсъждане, което извади на светло отлежаващи с години проблеми – несъществуващата в правния мир дига, която вместо да защити града от наводнение, се оказа място, през което водата влиза в домовете на хората; недостатъчна координация между властите и населението и липсваща информация за нивото на язовирите в региона.
Ще има ли пари за пълно възстановяване на щетите от бедствието в област Габрово между 22 и 25 май т.г. е един от големите въпроси след наводненията в четирите общини. Всяка от тях пострада различно – в Дряново най-засегната е инфраструктурата, в Севлиево и Трявна пострадаха сериозно домакинства.
Публично не е известно колко от пострадалите са имали застраховка на имуществото – нещо, което в много страни е задължение на собствениците и облекчава възстановяването след бедствие. Защото тази година заради строгите критерии за отпускане на държавна помощ, не всички, оказали се на пътя на приливната вълна, успяха да получат помощ от държавата. Затова Общинските съвети гласуваха свои – общински бюджетни средства, с които да помогнат на гражданите си, но това освен, че не е достатъчно спрямо размера на щетите, не е ангажимент на Общините.
Изводът от последните наводнения е, че стихията остави след себе си не само щети, а предупреждение. Защото възстановяването след бедствие е важно – то е връщане към нормалността, но предотвратяването на следващото е това, което определя дали институциите всъщност работят.
Този текст е създаден по проекта „Медиен мониторинг върху непрозрачни общини в България и разследване на форми на корупция и злоупотреба с власт“ на сдружение „Про веритас“, финансиран от German Marshall Fund. Проектът е съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са само на автора/авторите и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито отпускащата помощта институция могат да носят отговорност за тях.
