Снимка: otzvuk.bg
Българи и роми, живеещи на улица „Младост“ в Смолян, излязоха заедно на протест.
„Търпението ни вече се е изчерпало. Настояваме да се довърши пътя, за да не газим постоянно в кал.
Елате, вижте какво е. Според вас нормално ли се живее в такава среда“, оплакаха се хората пред репортер на регионалното издание „Отзвук“.
„Това, което виждате тук е върху асфалт. Да не говорим какво е нагоре. Всички отпадни води се стичат на пътя. Изкарваме децата чисти. Докато стигнат до детската градина и училището, вече са станали в кал. Нямаме контейнери за боклука. Принудени сме да го събираме на купчини до къщите си, откъдето идват да го събират камионите на „Титан““, гневи се Александър Георгиев.
Неасфалтираната част от улица „Младост“ е дълга не повече от 400 метра. Там, обаче, живеят над 500 възрастни и още толкова деца. И всички до един настояват да им се направи нормален път, за да не газят в кал.
„Идват от „Титан“, изчистват улицата до асфалт и при следващия дъжд отново е в кал. „Дори и ние сами сме си почиствали. Бяхме събрали на купчини пясъка и пръстта. Вижте, при всеки дъжд какво става“, казва Тодор Николов.
Единственото решение на проблема е да се асфалтира горната част на улицата, където живеят ромите. Но за тях управляващите се сещат само по време на избори. Обещават, а после забравят.
Хората от района са инициирали подписка, която е подкрепена вече от над 300 души. Жалбата им е внесена в Община Смолян, откъдето им обещали още миналия понеделник да изпратят комисия, която да огледа проблемната улица и да коментира възможните решения. Досега, обаче, никой не е идвал. „Когато заваля снегът ни блокира напълно. Болни деца, възрастни хора, нямаше изобщо излизане навън. При нас линейка не се качва, чака до гаражите, шофьорите отказват, защото ще разбият колите.“, посочва още Георгиев.
Проблемът с улицата не е от сега. Живеещите тук 40 години чакат асфалт и нормален достъп до домовете си. Чувстват се втора категория хора, дискриминирани в собствената си държава и в родния си град. Дават пример, че там където живеят българи, има някакъв асфалт, не е идеален, но има, а при тях – нищо. Ядосват се, че управляващите все се хвалят какво са направили, а в 21 век все още има квартали, в които няма асфалт. През калта прозират тръбите на питейната вода, които много лесно могат да бъдат прекъснати и хората да останат без вода. Убедени са, че са изправени и пред риск от епидемия.
Три пъти писали до сегашния кмет Николай Мелемов. „Още в началото дойде, каза че ще се опита да постави асфалт. И остана само с опитването. Пристигна да види къде се намира махалата, да се запознаем и до там“, добавя Емилия. Тя е семейна с две деца, едното е първолаче, другото ходи на детска градина. Детето й е отлична ученичка, но само тя си знае как ги води до училището и детската градина. Хвалят се, че всички деца в махалата ходят на училище и детска градина.
„Пуснахме една жалба, после втора и трета. Имаме входящ номер. Сега извикахме вас. И ако не се вземат някакви мерки, ще прибегнем до други способи“, посочва Георгиев, като добавя, че си плащат съвестно данъците за къщите, за колите. Плащат си и сметките за вода и електричество. Когато трябва да дават пари са третирани като равноправни българи, но когато трябва да се направи нещо в квартала, са забравени. „Пак идват избори, пак ще дойдат и ще обещаят, ще ни свалят звезди, но ние вече няма да се излъжем“, заканват се потърпевшите.
