На 20 февруари – само ден преди руският президент Владимир Путин да започне войната в Украйна, руската информационна агенция ТАСС съобщи, че украинската армия е използвала гранатомети, произведени в България, при обстрел срещу самопровъзгласила се Донецка народна република.
Веднага след това Корнелия Нинова отрече да е имало износ на боеприпаси от България за Украйна, макар че такива сделки, дори и да са извършени, са напълно законни и не нарушават международни спогодби.
В публикация от 21 февруари т.г. в „За истината“ разказахме за механизма, който според експерти, се използва за изнасяне на оръжия и боеприпаси в зони с реален или потенциален риск от военни действия.
За механизма, по който става това – тук.
Сделките са легални, но държавата няма ангажимент да проследява дали продадените изделия са изпратени до държавата, посочена в сертификата за употреба. Дали сега боеприпаси и друг вид въоръжения, произведени у нас, отиват към Украйна, официалните български власти не могат да кажат, защото най-вероятно дори не знаят. Но е интересно да се провери
дали складовете на военните ни заводи са изпразнени?
И какви продажби на боеприпаси и друго въоръжение са се осъществили от началото на войната в Украйна? Така например работниците в „Арсенал“ – Казанлък, които бяха изведени в принудителен отпуск от собственика заради повишените цени на електроенергията и газа, се завърнаха на работните си места на 7 март. Макар че цените на тока и синьото гориво, които бяха основание за прекратяване на производството в казанлъшката оръжейница, не са паднали. Значи сега има поръчки и те трябва да се изпълняват.
И така на практика се оказва, че
все пак боеприпаси и оръжие, произведени в България стигат до Украйна,
но не със санкцията на Народното събрание. Оправданието на кабинета е общественото мнение у нас, но истината е, че друга позиция би поставила на изпитание управляващата коалиция, която и без това не е особено устойчива, още по-малко хомогенна от гледна точка на идеология и ценности.
Демократична България внесе в парламента проекторешение да предоставим военнотехническа помощ на Украйна и то ще бъде разгледано тази седмица. Според Атанас Атанасов всички от управляващото мнозинство с изключение на БСП са готови да го подкрепят, такава нагласа демонстрират и групите на ГЕРБ и ДПС, които на драго сърце ще гласуват „за“ него с надеждата да разцепят четворната коалиция. Пред „Дневник“ генерал Атанасов заявява, че „трябва дори символично да вземем решение, за да сме част от западния свят, който подкрепя демокрацията“. Но какво разбира под „символично решение“ депутатът от ДБ не става ясно?
Ако се върнем назад към историята на войните от 19 и 20 век ще видим, че
през Първата световна война България постига пълна победа над руските войски в Добруджа. И така, освен, че си връщаме цяла Добруджа, според историка Янко Гочев, натрапеното с лъжи и измама русофилство понася тежък удар.
Във втората световна война страната ни се присъединява към Тристранния пакт, но независимо от натиска на Германия, българското правителство не изпраща наши войски на Източния фронт. Което на практика означава, че не сме участвали във военни действия срещу съветската армия. Но въпреки че на 26 август 1944 г. правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет по отношение на войната между Германия и СССР, а правителството на Константин Муравиев, създадено на 2 септември, скъсва дипломатически отношения с Германия и иска примирие със САЩ и Великобритания, на 5 септември Съветският съюз обявява война на Царство България.
На 8 септември 1944 г. съветските войски влизат в страната ни, а на следващия ден е извършен и деветосептемврийският преврат.
След края на войната, в която българските войски участват под командването на маршал Толбухин, на 08 септември 1946 година в окупираната ни държава се провежда референдум и България е обявена за „народна република“. Година по-късно с нов референдум и отново в състояние на окупация е гласувана т.нар. Димитровска конституция, която слага край на многопартийната система и утвърждава тоталитарния режим, продължил повече от четири десетилетия, през които България има формален суверенитет и само по Божия воля не ставаме 16 република в СССР.
Вероятно мнозина биха се попитали защо е необходимо да се връщаме към тези години от историята ни и какво общо имат те с войната в Украйна и българската позиция. Отговорът е, защото
и досега у нас има среди, които наричат съветската армия „освободителка“,
а не окупационна и мълчат за издевателствата й над българите. И защото политиката на Путин днес не се различава особено от политиката на Сталин в онези години.
Руският президент легитимира пред света анексирането на Крим с резултата от референдума, проведен по време на окупация, също както у нас. И също както в България преди 80 години, днес руските войски в Украйна извършват военни престъпления, въпреки твърденията, че влизат на територията й като освободители.
Припомняме тези факти, защото ако не изпратим военна помощ на Украйна, това няма да ни превърне от врагове в приятели на Путин, но със сигурност ще покаже на свободния свят, че България не е държава, на която може да се разчита в трудни и драматични за демокрацията моменти.
