BG | EN

България и самоубийствената политика на Северна Македония

На карта – европейската перспектива на Северна Македония. Снимка: скрийншот от видео.

„За истината“ препубликува анализ на Веселин Стойнев от „Дойче Веле“.

С желанието да денонсира договорите си с България, Гърция и ЕС, Скопие е на път да превърне еврочленството си в химера, да обтегне докрай отношенията със съседите и да се постави в пълна зависимост от Москва и Белград.

Северна Македония доближава ръба на самоубийствената политика – и това не е изненада. Победилата на парламентарните и президентски избори ВМРО-ДПМНЕ изпълнява обещанията си, за които получи значителна обществена подкрепа (макар че мнозинството от гражданите не отидоха да гласуват) в похода за национална идентичност за чужда сметка. С желанието да денонсира договорите си с България, Гърция и ЕС, Северна Македония е на път да превърне еврочленството си в химера и да обтегне докрай отношенията със съседите, като същевременно се постави в пълна зависимост от Москва и Белград.

Дестабилизация – вътрешна и регионална

Националистическото мнозинство в Северна Македония дестабилизира и етнически страната – след постигнатия относителен баланс между македонци и албанци с Охридското споразумение от 2001 година. Проевропейски настроените албански партии отдавна негодуват заради спъваната от скопските управляващи европейска перспектива на страната – така, както и Албания страдаше от пакетирането си със Северна Македония за старт на преговорите за членство в ЕС, отлаган заради българското вето над Скопие.

Новите управляващи край Вардар дестабилизират и Балканите в напрегнатата геополитическа обстановка днес. Северна Македония отваря сериозна дупка в сигурността на региона, с потенциал да разпалва регионални конфликти, а оста Москва-Будапеща-Белград се разширява със Скопие. Членството на Северна Македония в НАТО допълнително задълбочава този пробив в сигурността, защото пробит съюзник създава повече грижи от неприятел.

Как това ще повлияе на българската вътрешна политика

Сериозен въпрос за България е и дали ревизионистичният поврат в Скопие ще повлияе на нестабилната политическа ситуация у нас. Една от големите ползи за България от утвърденото преди близо две години френско предложение за старт на преговори на Скопие с Брюксел бе, че свали „македонския проблем“ от българския дневен ред.

Проблемът с вдигането на ветото за начало на преговорите на Скопие с Брюксел, наложено в края на 2020 г. от кабинета на Бойко Борисов, бе в центъра на вътрешнополитическия дневен ред и се оказа един от поводите за свалянето на кабинета на Кирил Петков, инициирано от ИТН. И едва през юни 2022 г., под акушерството на съпредседателя на ДБ Христо Иванов, Народното събрание с конституционно мнозинство от 170 гласа прие френското предложение и свали ветото над Скопие. Условието за старт на преговорите за членство бе българите да бъдат вписани в конституцията на Северна Македония като държавнотворен народ, редом с останалите малцинства там. А по-важното бе, че това не е двустранен договор, а договор на целия ЕС със Скопие, който поставя като условия в хода на преговорите и положенията от Договора за добросъседство с България от 2017 година. Парламентът на Северна Македония не събра мнозинство за промяна на конституцията, а новите управляващи поставят открито въпроса за ревизия на преговорната рамка за еврочленство, което категорично им бе отказано от Брюксел и София.

Вероятно политически сили в България ще се опитат да използват скопския ревизионизъм в ответно националистическо съревнование, за да трупат политически дивиденти. Но при постигнатия преди две години политически консенсус трудно може да се намери писта някой да излезе по-голям патриот – независимо, че и у нас има много спорове и недоволства по това как с френското предложение са защитени българските интереси. Това не значи, че отново няма да има изкушени от компроматния бизнес, които да търсят в „македонската карта“ улики срещу политическите съперници за колаборация и предателство срещу българските интереси, за да наваксат собствени партийни дефицити.

Край на националистическите ексцесии по „македонския въпрос“?

Националистическият радикализъм в Скопие обаче е и шанс за нас  консенсусът по „македонския въпрос“ да надскочи дори евроатлантическото ни мнозинство и постепенно той да престане да бъде люпилня за националистически ексцесии. И така в България да се очертае ситуация, асиметрична на тази в Северна Македония. При радикалния развой в западната ни съседка вече няма да има по-малко виновни – и СДСМ, и ВМРО-ДПМНЕ бяха полуприкрити или съвсем открити противници на договорите, които Скопие подписа. Затова и двете политически сили ще берат негативите от предизвестения провал. В България пък няма да има по-заслужили по въпроса за българските интереси спрямо Северна Македония – от ВМРО, „Възраждане“, ИТН и президента, през ГЕРБ, та чак до ПП-ДБ, защото никой не може да си позволи да изостави укрепения рубеж „френско предложение“ с безразсъдно отстъпление от него или настъпление извън него. Очертава се и стратегическо единодействие с другата жертва на скопския ревизионизъм – Гърция, отнесла първа незачитане на своя договор – Преспанския от 2018 г., наложил името Северна Македония, което Гордана Силяновска-Давкова отказа да произнесе в клетвата си като нов президент.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Веселин Стойнев
Веселин Стойнев е дългогодишен журналист, колумнист на "Дойче веле".

Още от автора

ГЕРБ и еврото: назад с „Възраждане“ или напред с ПП-ДБ?

Костадин Костадинов(вляво) и Бойко Борисов Колаж: За истината "За истината" препубликува анализ на Веселин Стойнев от "Дойче Веле". Ще влезе ли България в еврозоната през 2026 година? Антиевропейската "Възраждане" предупреди, че...

Борисов и Пеевски: Власт в сянка и премиер за параван?

"За истината" препубликува анализ на Веселин Стойнев от "Дойче Веле". ГЕРБ създаде механизъм, за да ръководи коалицията гладко, без конфликти и блокаж в парламента. Това де факто ще помогне...

Деница Сачева или Надежда Нейнски за премиер?

"За истината" препубликува анализ на Веселин Стойнев от "Дойче Веле". Равноотдалечена, взаимно приемлива, не ярко партийна фигура - около тази формула може да се събере мнозинство за избор на...

Още анализи

Украйна – опит за прогноза

"За истината" препубликува анализ на "Клуб Z". Агресорът е възнаграден, демократичният свят остава без лидер, Европа е пред свършен факт и на кръстопът САЩ предадоха Украйна. Агресорът е възнаграден. Президентът...

„Така не може“. Какво става с цените на храните в България

"За истината" препубликува анализ на "Свободна Европа". Вълната "бойкот на супермаркетите" от Балканите беше внесена и в България. Валят и предложения за държавна намеса в цените на храните. Поскъпването...

Криво-ляво или криво-дясно?

"За истината" препубликува анализ на Ивайло Нойзи Цветков от "Дойче Веле". От една иначе благородна, но и утопична идея, поривът за еднакви групови права породи и явления като обратния...