BG | EN

България вече не е в „топ 50“ на икономически свободните страни 

Снимка: Pixabay.

„За истината“ препубликува анализ на Института за пазарна икономика.

Слабо представяне по върховенство на правото, ръст на публичните разходи и на регулациите, както и висока инфлация тежат на резултата на страната

Канадският институт „Фрейзър“ публикува новото издание на проучването „Икономическата свобода по света през 2024 г.“. За поредна година начело на класацията са Хонконг, Сингапур и Швейцария, а България отстъпва в своя резултат и изпада от групата на най-свободните икономики в света.

Резултатите подкрепят наблюденията и препоръките на ИПИ в публикувания наскоро доклад „Икономическата свобода в България: Преглед и препоръки за растеж“, в който се прави анализ на представянето на страната в последните три десетилетия и се търсят причините за изоставане от успешните примери в Централна и Източна Европа.

Изданието за 2024 г. дава на България оценка от 7,16 т. от 10 т., което ни класира на 52-ра позиция в света. За поредна година страната получава най-нисък резултат по отношение на правната система и върховенството на правото.

Това е категорията, в която България изостава спрямо всички останали страни членки от региона на Централна и Източна Европа. След пандемията в България се наблюдава отстъпление и по отношение на размера на правителството и регулациите върху бизнеса.

В последното издание се регистрира и отчетлив спад на резултата по отношение на стабилността на парите, което е следствие от високата инфлация през 2022 и 2023 г.

Комбинацията от всички тези фактори води до отстъплението по икономическа свобода, като България е извън топ 40 на света по всяка една от 5-те водещи категории на проучването. Икономическата свобода изисква ясен ангажимент за поддържане на макроикономическа стабилност и добра бизнес среда. Това включва ограничаване на макроикономическите дисбаланси, оттеглянето на държавата от определени сфери и политики в подкрепа на конкурентоспособността.

От ключово значение е провеждането на разумна бюджетна политика, спазването на фискалните правила, както и поддържането на ниски преки данъци. На преден план следва да се изведе политиката за намаляване на регулаторната тежест и ограничаване на непотизма, кронизма и дискриминацията в работата на публичната администрация.

Огромният фокус остава върху ефективната политика за борба с корупцията и полагането на постоянни усилия за защита на независимостта и осветяване на неправомерното влияние в съдебната власт.

Оценките за икономическата свобода в България в сферата на бюджета и размера на правителството показват, че страната може да постигне напредък с по-ефективно управление на държавните финанси – с фокус върху ограничаване на текущите разходи, трансферите и субсидиите, промяна в управлението на държавната собственост и оттегляне на държавата от определени сектори, както и намаляване на осигурителната тежест върху труда.

Това са приоритети, които имат директно отношение както към икономическата свобода, така и към потенциала на икономиката и качеството на живот в страната. В общ план всички усилия по отношение на бюджета и данъците дават своето отражение върху дефицита и публичния дълг.

Средносрочната рамка за периода 2024-2026 г. залага рекордни нива на бюджетен дефицит и сериозно нарастване на дълга, в т.ч. на лихвените разходи.

България трябва да положи усилия за фискална консолидация, която да елиминира бюджетния дефицит в средносрочен план и да осуети нарастването на публичния дълг.

Траекторията на фискалната политика в други страни от Централна и Източна Европа показва, че изпускането на държавните разходи в средносрочен план води до сериозни проблеми пред бюджетното салдо, повишаване на държавния дълг и нарастващ натиск за увеличение на данъчната тежест.

В доклада се посочва още, че Румъния успява да подобри представянето си по отношение на върховенството на правото през последните две десетилетия, където страната ни среща най-големи предизвикателства.

Северната ни съседка дори изпреварва три страни от Централна Европа, които срещат сериозни трудности в тази сфера – Полша, Унгария и Словакия, при които липсва напредък, а в някои случаи се наблюдава и отстъпление.

Естония, Литва и Чехия отчитат най-високи резултати в региона на ЦИЕ в категорията, което им позволяват да бъдат в топ 20 на света по икономическа свобода.

Всички споменати държави обаче продължават да са пред България, в която върховенството на правото вече 10 години е централна тема в обществото, но напредъкът е минимален, а по-смелите стъпки биват в крайна сметка блокирани.

Можем да твърдим, че невъзможността за напредък по отношение на върховенството на правото е в основата и на продължителния период на политическа нестабилност в страната и основна пречка пред дългосрочния растеж, се казва още в доклада, чието цялостно съдържание може да виидите тук.

***

„Икономическата свобода по света“ е годишно проучване, публикувано от канадския институт „Фрейзър“. Изданието измерва степента на икономическа свобода в 165 държави по света. Изследванията показват, че най-свободните държави са поне осем пъти по-богати от най-несвободните и над два пъти по-богати от държавите във втория квартил на класацията. Нещо повече – доходите на най-бедните 10% от обществото са значително по-високи в групата на най-свободните държави, което показва, че свободата води както до просперитет, така и до повече възможности за всички групи в обществото и свиване на неравенствата. Продължителността на живота също е значително по-висока в най-свободните страни, като достига над 80 години при едва 65 години очаквана продължителност на живота в най-несвободните страни.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

2.5 млн. лв. само за 4 години е платила на медии администрацията на ГЕРБ във Варна 

Над 25 млн. лв. е платила администрацията на екскмета на Варна Иван Портних от ГЕРБ на медии и ПР агенции в неговия последен мандат. Това става ясно след обстойна проверка,...

„Денят с Веселин Дремджиев“: Лошата слава на варненската Алея Първа

Журналистът от "Дневник" Спас Спасов за поредния скандал с Алея Първа във Варна - сечта на дървета. Поредния епизод на историята, която години назад започва с шокиращо придобиване...

Асен Василев в „Денят с Веселин Дремджиев“ – поне три причини да бъдат пуснати в обръщение „18-те милиарда“

Асен Василев за излишъка на бюджета през януари и поне трите причини да бъдат пуснати в обръщение "18-те милиарда", с колко са се повишили доходите на домакинствата и...

Още анализи

Мария Черешева от АЕЖ за думите на Борисов и атаката срещу медиите

"За истината" препубликува разговор с Мария Черешева, председател на АЕЖ - България от "Дойче Веле". Изказването на Бойко Борисов колко добре са платени журналистите е "върхът на цинизма", казва...

Как ГЕРБ спря да говори за „дупката“ в бюджета и пак зави към еврото

"За истината" препубликува анализ но Катерина Василева от "Свободна Европа". От заплахи за огромна „дупка“ в хазната до обещания за бюджет с 3% дефицит, колкото е нужно за еврозоната....

Какво е USAID и защо Доналд Тръмп и Илон Мъск замразиха дейността ѝ

Една независима агенция в САЩ отговаря за над 40% от световната хуманитарна помощ. Сега бъдещето ѝ е под въпрос. Администрацията на Доналд Тръмп готви "радикални промени" в нея,...