Сред страните членки на ЕС средната годишна концентрация на фини прахови частици (PM2,5) е най-висока в градските райони на България (19,6 μg/m3). Следват Полша (19,3 μg/m3), Румъния (16,4 μg/m3) и Хърватия (16 μg/m3). Това сочат данните, публикувани днес от Евростат.
Най-ниска е концентрацията на фини прахови частици в градските зони на Естония (4,8 μg/m3), Финландия (5,1 μg/m3) и Швеция (5,8 μg/m3).
Според статистическата служба на Европейския съюз, чиито данни цитира БНР, средната годишна концентрация на фини прахови частици (PM2,5) в градските зони на ЕС постепенно намалява до 12,6 μg/m3(микрограма на квадратен метър) през 2019 г..
Подобно замърсяване на въздуха намалява очакваната продължителност на живота на хората и може да предизвика или да влоши много хронични и респираторни и сърдечно-съдови заболявания.
Този тип замърсяване на въздуха от години е под заложения лимит от 2015 г. (25 μg/m3 средногодишно). Но значителни зони остават замърсени и въпреки постепенното намаляване през последните години нивата през 2019 г. са над препоръчаните от Световната здравна организация (10 μg/m3).
България отдавна е лидер в подобни статистики, а в края на миналата година Еврокомисията съобщи, че ще предяви иск пред Съда на Европейския съюз (СЕС) срещу България заради замърсения въздух. Причината е, че страната ни не е осигурила цялостно изпълнение на решение на Съда от 5 април 2017 г., с което беше констатирано, че България не е изпълнила задълженията си по европейското законодателство относно качеството на атмосферния въздух съгласно Директивата от 2008 г. за качеството на атмосферния въздух. У нас систематично и постоянно не са били спазвани пределно допустимите стойности за фини прахови частици (ПЧ10) и не са били предприети подходящи мерки, с които да се гарантира, че периодът на превишаванията е възможно най-кратък.
