България е на последно място в ЕС по върховенство на закона за 2018 г. В същото време страната ни е най-корумпираната държава в ЕС, сочи годишния доклад на германската фондация „Фридрих Науман“ за състоянието на 45 държави, цитиран от радио „Свободна Европа“.
Разпространяването на фалшиви новини е масово и българите са изложени на манипулации. Въпреки, че повече от 10 години е член на ЕС, България е в стагнация или редуващи се успехи и отстъпления в независимостта на правораздавателната система, цитира части от доклада и Дневник.
Според годишния доклад на либералната германска Фондация „Фридрих Науман“ за състоянието на 45 държави през 2018 г. – от Белгия до Таджикистан, изготвен от регионалния офис на фондацията за Източна и Югоизточна Европа, държавата е превзета от неформалния съюз на политическа и бизнес олигархия, организирана престъпност, едва реформирани спецслужби и пристрастни медии, представляващ основният катализатор за корупцията. Затова не бива да подминава влиянието на сили извън ЕС.
В документа България се посочва още, че нивото на корупцията в страната е толкова високо, че се е превърнало в „основна пречка“ за приемането й в шенгенското пространство. В раздела за корупция е отбелязано формирането на орган, специализиращ в борбата с корупцията – КПКОНПИ, но неговата независимост е поставена под въпрос, тъй като председателят му се избира от политическия елит.
По отношение на свободата на медиите, документът отбелязва срива на България до 111-то място в класацията на „Репортери без граници“. Авторите изразяват опасения и за растящата концентрация на медийна собственост, както и за независимостта на журналистите, които са поставени под все по-голямо напрежение от страна на управляващите. Докладът обръща внимание на факта, че парите по програми на ЕС са използвани като средство за влияние на медийната среда в държавата. Според заключенията в документа, финансовите потоци от ЕС се насочват към приятелски настроените към властта издания.
Прилагането на регулациите е слабо или произволно, системата е задръстена от забавени дела, процесите за продължителни, а това не само води до високи разходи на засегнатите, но и те не получават справедливост в разумен срок, цитира още Дневник заключенията в доклада.
Като положителни фактори са посочени ниският дял на задлъжнялост на държавата и делът от БВП на правителствените разподи, но се обръща внимание и на високата неефективност на държавните предприятия, сравнително високата цена на социалните отчисления за бизнеса и особено фаворизирането от властта на определени компании и частичното прилагане към тях на закона.
