„За истината“ препубликува анализ на Даниел Смилов от „Дойче Веле“.
Положението в България не е отчайващо, но е много обезпокоително. Защото ключови играчи в рамките на дни променят базови ценностни ориентации. И едни дупки изчезват, но бързо се появяват нови.
Тази седмица беше доказан един фундаментален закон на българския политически процес: ако една дупка изчезне, за компенсация се появява същата по големина и изпразненост друга дупка. Физическото пространство не търпи вакуум – то винаги се стреми да го запълни. Политическото пространство и особено българското, понякога действа на обратния принцип. То често не търпи съдържание и се стреми да изгражда изпразнени, безсъдържателни „дупки“, около които да разгори като цяло безсмислен, но шумен и енергичен политически конфликт. Това е така, защото партиите имат нужда от мобилизация на привържениците си, което се случва най-вече чрез конфликт. Ако всички конструктивно започнат да се грижат за обществения интерес, ако всички заедно седнат на масата да решават задачи с очевидни решения, избирателят вероятно ще заспи или поне ще се отегчи до смърт. Това е теорията, по която действат много от българските партии в момента.
Безсъдържателните дупки в българската политика
Затова в политическото пространство се появяват безсъдържателни дупки, като тази от 18 милиарда в бюджета на страната. Тъй като през седмицата тя изчезна или е на път да изчезне окончателно (доколкото може да изчезне нещо, което не съществува), на нейно място зейна друга безсъдържателна дупка: борбата със Сорос и влиянието му в България. Колкото първият конфликт е безпредметен (т.е. безсъдържателен), толкова и вторият. Но това става ясно едва след време, а дотогава ще има възможности за ораторстване, бомбастика, политиканстване и шоу за избирателя. Долнопробно, но все пак шоу.
Добрата новина от седмицата е, че ГЕРБ се държаха на висота и направиха (като цяло) добронамерен опит да затворят и двете дупки – и старата, и новопоявилата се. Това наистина е седмично поведение на отговорна партия, която се интересува от политическото съдържание, а не от мобилизационния вакуум. Отговорното поведение на ГЕРБ дотолкова вдъхнови Асен Василев – персонализацията на политически опонент на новото мнозинство и правителство – че той заяви, че ще подкрепи бюджета, ако управляващите изпълнят обещанията за 3% дефицит и запазване на данъчното ниво и заложените стъпки за увеличаване на пенсии и доходи. Донякъде заявката на Василев е разбираема. Ако това стане, новото правителство ще продължи всъщност бюджетната политика, заложена от самия него през последните години. Това е политика на напрегнати бюджети, при които не остава излишък накрая на годината за раздаване на клиентелни мрежи.
Всъщност в предложения от бившия служебен министър Петкова бюджет, „дупката“ от 18 милиарда дойде в резултат на залагането на всички щения на клиентелните мрежи. Например само за капиталови разходи увеличението за 2025 година трябваше да е около 50% спрямо 2024: от 10 млрд. до близо 15 млрд. И то при положение, че за 2024 от заложени 10 млрд. са изпълнени само 7 млрд. поради липса на годни проекти. Така че такива щедри увеличения, разбира се, са необосновани, като се има предвид, че икономиката на страната е нараснала с около 2.5% за годината. Същото се отнася и за бюджетите на отделни министерства, както и общините, всички от които бяха вкарали максимално амбициозни програми. Проблемът за ГЕРБ е, че всички програми са обещавани на определени хора и фирми, които сега (с известно право) недоволстват.
Асен Василев обаче греши, ако смята сериозно да подкрепи бюджета на новото правителство и особено ако това стане позиция и на ПП-ДБ, а не само негова лична. Гласуването на бюджета е с тежестта на вот на недоверие – опозицията трябва да е опозиция. Друг би бил въпросът, ако ГЕРБ няма мнозинство за разумен бюджет и се обърне за помощ към ПП-ДБ. Но към момента нещата не стоят по такъв начин.
Когато числата излизат, и дупките млъкват
Макар че в политиката дума дупка прави, все пак когато числата излязат и дупките млъкват. А тази седмица дойде вестта, че вместо на дефицит от 400 млн. лева – прогнозиран от редовната министърка Петкова – страната излезе „чудодейно“ на излишък с почти 500 млн. за януари. По тази причина, а може и по друга служебната министърка Петкова напусна министерство на финансите, за да получи нови важни отговорности в администрацията.
Борисов изглежда все още води ариегардна битка за дупката, но тя вече се е свила до 4 млрд., за които не се знае точно какви са и дали ги има или няма (извън нормалните за всеки бюджет разминавания между касова и начислена основа). Недоброжелателни наблюдатели биха казали, че Борисов просто жали неразплатените строежи на несъществуващи магистрали, които правителствата „Петков“ и „Денков“ спряха или се опитаха да спрат. Но може и да не е съвсем така, а просто да става дума за организирано изтегляне на силите на ГЕРБ от дебата за бюджетната дупка.
„Ново начало“ обаче отвори нов фронт и създаде силен засмукващ момент – под формата на нова дупка, която може да погълне всякакво политическо съдържание през следващите дни, а може би и седмици. Парламентарна комисия да разследва влиянието на Сорос в България е предложение, което демонстрира, че Делян Пеевски се опитва да тръгне по пътя на Орбан и от евроатлантик и либерал да се превърне в консерватор или нещо подобно. Това не е особено изненадващ ход. По-скоро е изненадваща пъргавината и липсата на скрупули, с които това се прави – в крайна сметка Пеевски започна кариерата си в либералното НДСВ.
Според теорията на дупките обаче, предложението на „Ново начало“ е много подходящо поради двойната си безпредметност. Първо, парламентарни разследващи комисии се правят срещу незаконна, нерегламентирана или неморална дейност. Сорос е известен като филантроп със своята подкрепа за отвореното общество и либералната демокрация. Слава Богу, тези идеи не са забранени или обявени за неморални в България.
Нещо повече, по конституция България е и отворено общество, и либерална демокрация (ако някой, разбира се, държи на съдържанието на тези понятия, а не на пропагандния вакуум, с който се опитват да ги изпълнят). Второ, от близо 20 години (след влизането на страната в ЕС) Сорос е изтеглил почти изцяло финансовата подкрепа за България и други държави членки на ЕС по подобие на USAID – злополучната агенция за чуждестранна помощ, затворена от администрацията на Тръмп. Така че предложението да се разследва идейно влияние, което не е нито незаконно, нито е неморално, нито се различава с нещо съществено от защитата на базови конституционни принципи на България, както и финансиране, което е значително редуцирано, е пример за безсъдържателна „дупка“, която цели единствено конфликт и мобилизация на избиратели.
Шумът около тази дупка ще е силен и в него ще се включат и „Възраждане“, които пък съзнателно използват насилие – дори физическо, за да печелят гласове. Редно е обществото ни да реагира на тази фашизоидна тенденция, но засега здрава имунна реакция срещу нея няма.
Не е отчайващо, но е много обезпокоително
Това е като цяло положението. То не е отчайващо, но е много обезпокоително, тъй като ключови играчи в рамките на дни променят базови ценностни ориентации. Заради смяната на администрацията в една или друга западна или източна столица, политици и общественици у нас се променят и това не е новина. Тя обаче говори за голяма условност на политическото съдържание, за липса на сериозен ценностен ангажимент. Дори някои публични лица вече обявиха, че ценностите изчезвали и оставали само интересите. Ако това е така, политическото говорене, убеждаване, аргументиране нямат особен смисъл. Единственият „предмет“ на споровете би бил кокалът, който трябва да бъде грабнат от най-голямото куче. Това, разбира се, е антиутопия, от която сме далече. Но изпълването на парламентарната дейност с безсъдържателни дупки води до подобен цинизъм и у политици, и у граждани.
