BG | EN

„Българинът мами държавата.“ А държавата не го ли мами?

Ако българинът наистина гледа на държавата като на чуждо тяло, както обясни един министър, причината трябва да се търси тук: прави го, защото разбира, че управляващите гледат на нея като на своя бащиния.

Снимка: DW/D. Popova – Witzell

„За истината“ публикува анализ на Ясен Бояджиев за „Дойче веле„.


Заради отделни българи, които понякога взимат болнични, за да си слеят празниците в малка отпуска, тези дни министърът на финансите стигна до обобщението, че „българинът не е готов на солидарност, защото гледа на държавата като на чуждо тяло“ и има „желание да я измами“.


Чувствата са взаимни

Министърът е сведущ по въпросите на солидарността – както се разбра неотдавна, години наред живее безплатно в луксозен апартамент на своите кръстници бизнесмени, проявили солидарност със семейството му след пернишкото земетресение. Но за другото не е съвсем прав. Да, мнозина българи наистина не възприемат държавата като своя и при случай са склонни да я мамят – явлението е старо и добре описано в класическата литература. Но не се дължи само на народопсихологията (която, според министъра, не се е променила през годините). Дължи се и на дълбока взаимност – държавата (или по-точно онези, които по стечение на обстоятелствата я олицетворяват) често гледа на населението като на досаден натрапник. И ако се налага, не се колебае да го лъже и мами (в това отношение и тя не се е променила кой знае колко). Примерите са изобилни. Ето два от последните дни.

Болничните

За първия вече стана дума. За да реши проблема с (предполагаемо) мнимите болни по празниците, държавата се закани да спре плащането на първия ден от болничните. Тоест да накаже целогодишно и „солидарно“ всички. Включително мнозинството съвестни граждани, които чинно си плащат съответните осигуровки, без да мамят никого.

Проблемът си има предистория, която започва с измама. Преди повече от 10 години държавата, която иначе прибира парите от осигуровките, наложи на работодателите да плащат вместо нея първите три дни от болничните. Уж само за една година – за да помогнат за преодоляване на кризата. Кризата отдавна мина, но тази „антикризисна“ мярка продължава да действа и до днес.

Предлаганото сега „решение на проблема“ също е измамно. Не само защото е несправедливо, но и защото не би решило нищо. Освен да позакърпи коалиционните отношения в управлението и да позапуши устата на бизнеса, като му спести няколко десетки милиона лева годишно. За да намалеят фалшивите болнични, има нужда от други решения – например най-после да бъде въведен ред в здравеопазването.

Впрочем и в много други сфери държавата мами по същия начин, като се прави, че „решава проблемите“. А всъщност само поддържа батака в тях.

Прокуратурата

Вторият пример е с така наречения избор на главен прокурор. Разиграно бе всъщност поредното представление за заблуда на публиката. Целта е тя да повярва, че за високите постове в държавата по един честен и прозрачен начин се избират хора с „високи професионални и нравствени качества“. Драматургията обаче е слаба, а режисьорите (убедени в своето всесилие) отдавна не си дават много-много зор. И затова театрото се получава доста посредствено и грозно (с мутренски агитки, ругатни и заплахи по сцената). Тъй че накрая публиката остава с впечатлението за дирижирано иззад кулисите инсталиране на лица, които блестят с всичко друго, но не и с „високи професионални и нравствени качества“.

Въобще ако „българинът гледа на държавата като на чуждо тяло“, то е защото разбира, че управляващите гледат на нея като на своя бащиния. И че вместо да работят в негов интерес, възловите държавни институции са впрегнати да изпълняват желанията на своите видими и невидими повелители.

Парадоксът

Парадоксалното в тази ситуация е, че мнозинството българи силно се възмущават в случаи като първия, когато държавата им бръкне в джоба за някой и друг лев. Но си мълчат и кротуват, когато им отмъква правата и свободите и ги замества с произвол. Въпреки че цената във втория случай е несравнимо по-висока.

При държавата приоритетите са точно наобратно. Само заради шума, който се вдигна, тя по всяка вероятност ще се откаже от предложението за болничните. Каквото и да става обаче, новият главен прокурор ще поеме 7-годишния си мандат. Междувременно бе намерена подходяща работа и за стария – тези дни предстои поредният спектакъл.

А българинът ще си отмъщава, като си пуска фалшиви болнични

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

Още от автора

България: коронавирус, политическа бъркотия и срамни рекорди

Така наречената борба срещу Ковид-19 в България беше всъщност свободно движение по инерция, което следва прищявките на вируса. Така страната достигна световните върхове по смъртност. Но има и...

Защо еуфорията около Кирил Петков и Асен Василев може да се окаже пресилена

Ентусиазъм след новината за новия проект на Кирил Петков и Асен Василев. Преобладават силно позитивните очаквания, но е твърде вероятно царящият в момента безоблачен оптимизъм да се окаже...

„Коалиция“ не е мръсна дума

Сред партиите явно цари единодушие, че България има нужда от редовно правителство. Но ИТН всячески се опитва да избягва думата “коалиция”, която всъщност е единственият възможен вариант за управление.

Още анализи

Лицето на неосталинистка Русия на Путин надникна изпод козирката

Дори и да става дума за кръвен съсирек, целият свят е станал свидетел на убийството. В духа на НКВД - "почина по време на разследването". Точно като доброто старо време, което толкова много липсва на идиотите, пише руската журналистка Маргарита Шурупова.

Сарафов vs. Гешев. Как прокуратурата призна, че може да изфабрикува разследване срещу всеки

Главен прокурор е притиснат до стената. Затова нарежда да се образува тайно дело срещу опонентите му. По него са събрани доказателства за престъпления на висши прокурори. Накрая главният прокурор е уволнен, а делото е прекратено като незаконно. И никой все още не е предаден на съд.

Героят на прекрасната Русия на бъдещето

Най-голямата награда на днешна Русия е Герой на Русия. В случая с Алексей Навални обаче аз бих го наградил със звездата на Герой на прекрасната Русия на бъдещето. Защо ли? Смъртта на Навални незабавно го превърна в могъща историческа фигура, в чиято чест след време ще бъдат наричани улици, булеварди, университети, може би и градове, пише Виктор Ерофеев.