Над 80 процента от журналистите в регионални медии, в България, са декларирали, че са били обект на цензура, според допитване на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ). Спас Спасов, журналист от „Дневник“ , разказва пред БТА, че натискът над работещите в регионални медии е една от причините да създаде платформата „За истината“. В нея дава поле за изява и подкрепа на професионалисти в сферата на медиите, които искат да се борят със системата.
Спасов е позициониран във Варна от 18 години и макар да не го засягат пряко проблемите на регионалната журналистика, работейки за голяма медия, познава средата. Освен това, прави проучване през 2016 г., в което проследява финансирането на регионалните медии в България.
Как общини купуват медии
„Установих много смущаващи сходства като еднакви способи за финансиране на регионалните медии през общинските бюджети. Тогава изследвах 10 произволно избрани общини и стана ясно, че от най-голямата (тогава беше Варна) до най-малката (Монтана) отделят на практика еднакъв процент от бюджетите си за купуване на местни медии. Тоест, с около един процент от бюджетите си общините финансираха медии, но на практика договорите показваха, че става дума за купуване на влияние в местните медии и то – масово. Почти не бяха останали общини, необхванати в тези схеми. И затова реших да направя този проект с цел да стимулирам регионални журналисти, които се опитват по някакъв начин да работят независимо“, разказва Спасов.
Идеята му била да помага на колеги от малките общини в страната, които нямат зад гърба си голяма медия, страдат от недофинансиране или от това, че са решили да отговарят на принципите на честната и отговорна журналистика и носят последици от това.
Идеята
„Освен това, идеята дойде от пътуване до Съединените Щати, където едно от обученията беше в платформа за разследваща журналистика – ProPublica, частна платформа с ясно финансиране, която е неправителствена организация и се занимава само с разследвания. Всъщност, по схемата на тази организация създадох и проекта „За истината“. През 2017 г започнах с петима души, сега са осем и работим на принципа на виртуалния офис. По-голямата част от тях имат собствени медии, журналисти с опит са, но по една или друга причина са излезли от големите медии и са решили да работят сами и да отстояват независимостта си“, обяснява журналистът.
Другата цел на проекта била тези хора да чувстват гръб зад себе си, защото е много по-трудно да се отстояваш сам, отколкото когато си част от някаква професионална общност.
Разследвания и SLAPР дела
„След втората година стана ясно, че трябва да се отдели специално перо в бюджета за юридически услуги, тъй като още след първите разследвания бяхме подложени на SLAPP съдебни атаки (делата – шамари) от страна на разследващите и така продължаваме и досега“, допълва Спасов.
Имат отделно перо в бюджета за обучения, на които се събират всички хора, работещи за „За истината“ на срещи с експерти в сферата на журналистиката, специализирани в темата с работата с данни, свободата на словото и всичко, което касае работата на журналистите. През проекта имат достъп до платформи за работа с данни.
„Гръбнакът на сайта са разследвания и критични текстове за работата на местната власт, за връзките между местната власт и обществените поръчки, злоупотребите с европейски средства. Въобще, всичко онова, което остава скрито от големите медии, поради причината, че става дума за регионални проблеми. Когато човек започне да работи с регионалните проблеми, разбира, че играчите на голямата сцена са почти същите като тези на много малките сцени в страната и злоупотребите с парите, за които става дума, в никакъв случай не са по-малки като обем в местните бюджети не са по-малки от тези, които грабват вниманието на големите аудитории. Да речем, милиардите за АМ „Хемус“ са милиони за улици в един средноголям български град, но поради причината, че „Хемус“ излиза в националните новини, а улиците в по-малките градове – не, тези неща остават скрити“, казва Спасов. Допълва, че целта му била да събере усилията на всички тези хора в една платформа, да ги направи по-видими – чрез тази платформа, с контактите си в големите мейнстрийм медии и чрез възможностите за общите ни усилия за повече видимост в социалните мрежи.
Обучения за журналисти
И с АЕЖ правят съвместни обучения, защото е много трудно за хората от малките градове да стигнат до програми за обучения, следдипломни квалификации, курсове за персонален ъпдейт. Огромният ресурс в журналистиката е на английски, което създава трудност за много от професионалистите в малките градове, които не владеят добре езика, коментира Спасов. Преди години той организирал курс по английски за журналисти, заедно с Американския университет в Благоевград и американското посолство във Варна. Има желание да го направят и в други градове или да бъде направено онлайн обучение за желаещите журналисти от малките градове.
„За истината“ вече има кореспонденти в Шумен, Разград, Русе, Севлиево, Габрово, Стара Загора, Смолян, Хасково, Харманли, Пловдив.
Превратно отношение към добрите новини
В сайта има и рубрика за добрите новини. Спасов казва, че не е никак трудно да бъдат намерени, лошото е, че в България има превратно отношение към добрите новини. „Те се противопоставят на лошите. Казва се: „Хайде, дайте малко добри новини, стига с тези кражби“. Тези новини са добри, защото показват примера на хора, които са успели в тази среда и са успели да станат лидери в общностите си, а не толкова, че добрите новини заместват лошите. Не се намират трудно, стига да ги потърсиш. Лошото е, че в България сме се фиксирали в негативната страна на това, което ни се случва и остават встрани тези, които успяват да победят средата. Това е за хората с добър и чист бизнес, за артисти и хора, посветени на нематериалната сфера“, казва Спасов.
Приемат и граждански сигнали, защото „всяка голяма тема започва с един малък сигнал“. Но се работи трудно с граждански сигнали, защото понякога те съдържат твърде базова информация и трябва да се започне от нулата, за да се анализира това, което се е случило, и да се стигне до същността на нещата. Получават много сигнали, като почти всички те са свързани със сблъсъка на гражданите, с администрацията на регионално ниво или с администрацията на националните институции.
„По-лесно се работи, когато има граждански наблюдатели. Когато има активна гражданска позиция, журналистите работят много по-лесно, защото активните граждани няма как да водят битките си без журналистите и обратното също е вярно“, категоричен е Спасов. „Разбира се, винаги има опити за разчистване на сметки или преувеличени факти. Но всичко е въпрос професионализъм и опит да отсееш важното от маловажното и реалната новина от фалшивата“, допълва той.
Изкуственият интерект и професионалната журналистика
Според журналиста изкуственият интелект набира все по-голяма популярност и все по-лесно са подменят факти, фалшифицират се данни и се влияе на средата в онлайн пространството, но за професионалните журналисти не става по-трудно.
„Просто ние сме на етапа на сблъсък между естествения и изкуствения интелект. Докато тази битка не приключи с мирен договор и обединяване на усилията, ще бъде малко трудно. Но в момента имам чувството, че изкуственият интелект се използва главно от хора, които се ориентират в създаването на фалшиви новини от това да се търси истината. Но пък има платформи като Factchek, платформи за проверка на изображението и видеосъдържание. Има много хора, които работят на това поле и ние се стараем да използваме плода на техните усилия, за да отсяваме фалшивите новини от реалните“, казва той.
Качествената журналистика струва скъпо
„Българинът продължава да иска да получава съдържание безплатно. Той не разбира защо трябва да плаща за съдържание и почти няма отношение към дарителството за медии. Нещо, което е много печално като констатация, но продължава да е факт. И по тази причина в България никоя медия не си позволява да разчита на дарения като единствен източник на финансиране. По-скоро, тази опция е предвидена да напомня на читателите, че качествената журналистика струва много пари“, казва Спас Спасов. Допълва, че неговата платформа „За истината“ разчита на донорството на „Америка за България“ – по строго определени правила, с прозрачност за вида и начина на финансиране и отчети на определени периоди какво и къде е похарчено.
В момента е на финалната права и проект в проекта „За истината“, с който ще бъдат предоставени едногодишни грантове на регионални медии, определени на конкурсен принцип. „Медиите имаха на разположение около два месеца да изпратят апликационни форми и петчленно жури от професионалисти в областта на медиите и журналистиката отся най-добрите. Предстоят интервюта с десетте финалисти и в началото на май започва подписването на договори както с регионални медии, така и с журналисти на свободна практика“, казва Спасов.