Днес (4 юни 2025 г.) Европейската комисия определи 1 януари 2026 г. като реалистична дата, на която България може да замени лева с евро.
„Еврото е осезаем символ на европейската сила и единство. Днес България е с една крачка по-близо до това да го приеме като валута… и да заеме своето място в ядрото на еврозоната“, заяви председателят Урсула фон дер Лайен. Заместник-председателят Валдис Домбровскис добави, че докладът е „исторически момент“, но и че успешната интеграция „ще изисква продължаващи силни политики за конкурентоспособност и устойчивост“.
Брюксел отчита ниска инфлация (2,7%), дефицит на границата от 3% и дълг едва 24% от БВП, но в същото време 50-страничният Конвергентен доклад предупреждава, че „остават значителни предизвикателства“ пред страната ни. Най-сериозните задачи през идните 18 месеца са в три взаимосвързани сфери: върховенство на закона, бизнес среда и капиталов пазар. (Текстът на целия доклад можете да прочетете в прикачения файл).
Приоритет 1. Върховенство на закона и бизнес средаНито ценова, нито фискална стабилност могат да компенсират слабата институционална среда. Докладът подчертава, че България се „нарежда значително под“ средните показатели на еврозоната по върховенство на закона, борба с корупцията и качество на регулациите, а „политическото влияние в обществените поръчки подкопава растежа и конкурентоспособността“. Европейската комисия приветства цифровизираната платформа за обществени поръчки. Но изисква тя да бъде подкрепена с първи санкции при нарушения и пълен достъп до регистъра на действителните собственици. Тя препоръчва кадрово подсилване на Антикорупционната комисия, реформа на прокуратурата и реална защита на подателите на сигнали. Иначе новият закон рискува да остане хубав текст без прилагане, предупреждава докладът.
Приоритет 2. Довършване на ангажиментите след ERM IIКогато левът влезе в механизма ERM II през 2020 г., София прие четири допълнителни условия: по-силен небанков надзор, модерна рамка за несъстоятелност, ефективна система срещу пране на пари и прозрачно управление на държавните предприятия. Три години по-късно законодателството е прието, но практическото му приложение изостава. Поправките в Търговския закон трябва да бъдат подкрепени с обучение на синдици и електронни регистри до септември 2025 г. Комисията настоява през следващите месеци парламентът да изисква ежемесечни отчети от Висшия съдебен съвет за напредъка по дисциплинарните производства срещу магистрати и да ограничи политическите назначения в държавните предприятия. Най-критично изостават конкурсните назначения в бордовете на държавните дружества (където сме достигнали 40%) и внедряването на новата процедура по несъстоятелност, предупреждава докладът .
Приоритет 3. Фискална устойчивост и „крехък“ Фискален съветС дълг от 24% от БВП България изглежда образцова, но дефицитът „се движи трайно около 3%“ и се влияе от новите разходи за отбрана. Докладът описва Фискалния съвет като орган с „тесен мандат и секретариат от двама души“, което поставя под въпрос независимия контрол върху бюджета на държавата. Назначенията не са разпределени във времето, което увеличава риска за независимостта му. До края на 2025 г. България трябва да транспонира новата Директива за бюджетните рамки, което ще изисква и разширяване на правомощията и ресурса на Фискалния съвет, отбелязва Европейската комисия.
Приоритет 4. Капиталовият пазар – най-слабото звено„Българският капиталов пазар е недоразвит и не обслужва адекватно нуждите на държавата и компаниите“ – отбелязва докладът. Оборотът на борсата е едва 3% от БВП при близо 60% средно за еврозоната. Само 11% от населението инвестира извън банкови депозити. Липсват свободно търгувани акции, а процедурата за първично публично предлагане е тромава, без данъчни стимули за дългосрочни вложители. Планът на Министерството на финансите от април 2023 г. съдържа 60 мерки – от програми за финансова грамотност до облекчаване на правилата за листване – но под една трета са изпълнени. Докладът е ясен: „Местният пазар на рисков капитал е твърде малък, за да подпомогне растежа на иновативните фирми. Проблемът е двоен, отбелязва докладът. От една страна, банките насочват депозитите и тласкат средствата към жилищния сектор. От друга, фирмите без достъп до дялово финансиране, не могат да разширяват дейността си.
Приоритет 5. Наваксване по Плана за възстановяванеБългария е усвоила само 23% от заложените реформи и инвестиции, което застрашава разплащането на още 4,3 млрд. евро безвъзмездни средства. Докладът изрично настоява „да се ускори изпълнението на ключовите реформи в енергетиката, бизнес средата и върховенството на закона“, ако страната иска да запази пълния обем финансиране до август 2026 г.
Приоритет 6. Имотният пазар и финансовата стабилност
Цените на жилищата са „надценени с около 10-15 %“, а Европейския съвет по системен риск класифицира имотния пазар като „среднорисков“. БНБ вече повиши буфера за рисковите кредити и въведе лимити по ипотеките през септември 2024 г. – стъпка, която Комисията оценява като „частично достатъчна“. Ако темпът на поскъпване не се охлади, докладът препоръчва допълнителни мерки още преди приемането на еврото.Посланието на Конвергентния доклад е ясно – еврото е мощен инструмент, но не е гаранция за благоденствие. Истинската стойност ще зависи от това как България ще използва следващите осемнайсет месеца, за да затвърди върховенството на закона, да отвори пазара на капитали и да поддържа дисциплина в публичните политики. Ако тези усилия успеят, 1 януари 2026 г. може да се превърне в старт за ускорено сближаване с най-развитите икономики на еврозоната. Ако не, датата ще остане като символична смяна на валутата, зад която старите проблеми ще продължават да спъват потенциала за растеж на българската икономика.
