Броят на делата срещу журналисти и активисти нараства, нужни са спешни европейски мерки

Стратегическите дела против публичното участие се увеличават през последните години, включително в България, затова европейските институции подготвят законодателство, което да защити журналистите и активистите, засегнати от т.нар. SLAPP дела. Това стана ясно по време на дискусията „Злоупотреби със съдебни дела срещу журналисти и активисти: Европейският отговор“, която се проведе на 8 декември.

Дискусията „Злоупотреби със съдебни дела срещу журналисти и активисти: Европейският отговор“ се проведе в две части.
Снимка: Бюро на ЕП в България

Дискусията, организирана от Бюрото на Европейския парламент в България в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти и модерирана от журналистката Мария Черешева, се проведе в две части. В първата се включиха Тимо Вьолкен, член на Европейския парламент (Германия, С§Д) и докладчик на Комисията по правни въпроси по темата; Луиз Кварч, съветник по правни въпроси и политики, ГД „Правосъдие и потребители“, Европейска комисия; Жюли Майечак, ръководител на брюкселското бюро на „Репортери без граници“ и Джесика Ни Мхайнин, ръководител „Политики и кампании“, Индекс на цензурата. Те разказаха повече за европейското законодателство, свързано със стратегическите дела против публично участие, какви мерки се очаква да бъдат приети и какви са следващите стъпки.

Фокусът на първия панел бе върху настоящия процес по приемането на европейско законодателство за ограничаването на така наречените SLAPP дела. Броят на тези случаи се е покачил значително в Европа през последните години и затова наскоро приетият със значително мнозинство законопроект от ЕП е показателен за това колко важна е тази тема. Основната цел на законодателството е да бъдат защитени журналисти и граждани, които са заплашени или вече са станали жертва на SLAPP дела. Затова ключовият аспект е въвеждането на механизъм, който да принуди ищецът да докаже, че подаденото дело не е SLAPP. Това създава възможност за ранно прекратяване на делото и би спестило финансовото, имиджовото и времевото натоварване, което обвиняемите понасят и което е основният инструмент, с който техният глас и работа биват заплашени и заглушени.

Тимо Вьолкен е докладчик на Комисията на ЕП по правни въпроси по темата.
Снимка: Бюро на ЕП в България

Участниците обърнаха специално внимание на това, че въвеждането на законова рамка не е достатъчно, трябва да се обърне и публично внимание на този проблем, за да може обществото да е наясно с опасностите на SLAPP делата. Те застрашават медийната свобода и демокрацията в Европа и именно заради това в момента се провеждат множество консултации по темата, насочени към всички заинтересовани страни. Това би гарантирало ефикасно решаване на проблема, както на европейско ниво, така и на национално.

Друг основен проблем е, че SLAPP делата не са ограничени географски, тоест има голям брой трансгранични случаи, които създават дори повече трудности за обвиняемите. Точно тук трябва да се намеси Европейският съюз според участниците в дискусията. Не на последно място панелистите обсъдиха и другата страна на проблема – правото на физически и юридически лица да се защитават от клевети и невярна информация.

Във втората част участие взеха Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма Достъп до информация“; Симона Велева, експерт по конституционно и медийно право; Росен Босев, журналист и член на Управителния съвет на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) и Регина Стоилова, адвокат. Те обсъдиха националните аспекти на проблема, каква е българската правна рамка, доколко са защитени журналистите и активистите в страната и къде са подводните камъни при бъдещото транспониране на това законодателство.

Участниците във втората част на дискусията обсъдиха националните аспекти на проблема и каква е българската правна рамка.
Снимка: Бюро на ЕП в България

Панелистите споделиха конкретни примери за SLAPP дела. Не само журналисти, но често активисти и защитници на околната среда също стават жертва на такъв тип опити за заглушаване. Освен тежките финансови и административни последици за подсъдимия, участниците подчертаха и негативния психологически ефект. Участниците в дискусията бяха единодушни, че е необходимо въвеждането на  ново международно законодателство и повдигнаха въпроса за минималните стандарти, които трябва да бъдат заложени в такава директива.

Сред притесненията е дали такова законодателство може да се приложи на практика, без с него да се злоупотребява и да бъде средство в подкрепа на неетични медии. Този въпрос е актуален особено в национален контекст. Подобна директива трябва да се приложи с допълнителен пакет от мерки, отбелязаха участниците. Според тях изграждането на мрежи от солидарност спомага да се даде гласност, че подобен натиск срещу журналисти и активисти е неприемлив.

Гледайте пълен запис на събитието във видеото:

Текстът е предоставен от Бюрото на ЕП в България

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам