Близо 20 хил. лв. месечно са изплащани през 2024 г. на тримата членове на Управителния съвет (УС) на държавния конезавод „Кабиюк“ край Шумен. Данните са публикувани във финансовия отчет на предприятието. Възнагражденията на директорския борд (без осигуровките) са скочили с близо 29 % в сравнение с предходната година – от 187 хил. лв. през 2023 г. на 238 хил. лв. през 2024 г.
Сериозният ръст в доходите на началниците не отговаря на подобен икономически подем в държавното предпритие. Напротив, и държавата като собственик, и директорът на конезавода Мартин Георгиев признават, че
през последните години стопанството е в тежко финансово състояние и задълженията му непрекъснато нарастват.
За периода януари–септември 2023 г. приходите на конезавода са намалели с над 1 млн. лв. в сравнение с предходната година и са паднали до 4,07 млн. лв. Разходите за същия период пък са се увеличили с 1 млн. лв. и са достигнали до 5,79 млн. лв. В резултат конезаводът отчита счетоводна загуба в размер на 1,722 млн. лв. в края на септември, показват данните от междинните финансови отчети. В последните месеци от годината предприятието е успяло да намали загубата до 488 хил. лв. благодарение на получени плащания от земеделското министерство.
Тези непокрити загуби от минали години, в размер на 488 хил. лв., остават да „висят“ на конезавода и в края на 2024 г. Иначе за миналата година стопанството показва балансова печалба от 297 хил. лв. Загубите се погасяват на вноски по споразумения, заяви директорът на конезавода.
На този фон
изглежда странно решението на правителството да увеличи Управителния съвет на „Кабиюк“ от 3 на 5 души.
Решението е взето на заседание на кабинета на 13 август с постановление за промяна в правилника на държавното предприятие. Според прессъобщение от Министерски съвет, „целта на промяната е да се повиши контролът и ефективността при вземането на управленски решения“.
В момента в управителния съвет на конезавода влизат Мартин Георгиев (директор), Златка Възелова, председател на УС и Милен Полименов. Полименов и Възелова са в предприятието от ноември 2022 г., когато Полименов беше назначен за директор. През септември 2023 г. директор стана Мартин Георгиев, а другите двама останаха в управителния съвет.
Тежко финансово състояние
Финансовият отчет на конезавода за 2024 г. показва притеснителни тенденции, въпреки отчетената балансова печалба. Тя, общо взето, е постигната благодарение на плащания от МЗХ и от субсидии, докато стопанската дейност на предприятието върви надолу.
Приходите от продажба на продукция в конезавода намаляват, при това значително – от 3,503 млн. лв. през 2023 г. на 2,134 млн. лв. през 2024 г. Най-сериозен е спадът в растениевъдството – от 3,111 млн. лв. на 1,778 млн. лв. Държавното стопанство разполага с 28 320 декара земя, от която 20 671 дка са обработваеми, а останалите са ливади, пасища, постройки и др. През миналата година няма промени в размера на земите.
Увеличение на приходите има само в продажбите на услуги, заради договора на конезавода със земеделското министерство за поддържане на ценни породи от националния генофод. По този параграф плащанията на МЗХ се увеличават от 1,146 млн. лв. през 2023 г. на 1,912 млн. лв. през 2024 г. Двойно са увеличени и получените субсидии – за животновъдство от 124 000 лв. на 241 хил. лв., за агроекология от 47 хил. лв. на 130 хил. лв., за обработваема земя от 586 хил. лв. на 933 хил. лв.
Кои ще са новите директори?
Директорският борд на държавния конезавод винаги е бил „хранилка“ за верни кадри на управляващите и през годините всички партии на власт назначаваха в предприятието свои хора, дори да не разбират нищо от животновъдство и земеделие. Затова се очаква новите попълнения в УС да бъдат заслужили активисти на днешните управници.
Сред шуменци от месец усилено се говори, че бившият кмет и настоящ депутат и областен председател на ГЕРБ Любомир Христов иска да вкара свои хора в борда на „Кабиюк“.
„Сега конезаводът е под влиянието на Илтер Бейзатов, в когото Христов от години е в конфликт“, коментират активисти на ГЕРБ и посочват, че Бейзатов „май е започнал да работи за Пеевски“. За да „възстанови“ равновесието на силите, Любомир Христов щял да предложи за членове на директорския борд свои верни съпартийци.
В общественото пространство се обсъждат имената на Пламен Инджев и Юлиян Вълчев, близки до бившия шуменски кмет. Инджев в момента е заместник-директор на общинското предприятие „Общински жилища и имоти“ и бизнес съдружник на Христов в намерението му да строи жилищен комплекс в местността „Смесе“ над „Арена Шумен“.
Юлиян Вълчев пък е бивш директор на „Напоителни системи“, който през 2020 г. окончателно беше осъден по обвинения за умишлена безстопанственост заради източване на язовир и незаконен риболов на 2 години условно с 3-годишен изпитателен срок.
След министерското постановление,
не е ясно дали сегашните членове на УС ще запазят местата си, включително и директорът.
МЗГ може да назначи изцяло нов състав на директорския борд или само да попълни новите две места в УС. Принципалът посочва, че необходимите допълнителни средства за увеличения директорски борд са от порядъка на 4 000 лв. месечно за възнаграждение и осигуровки на всеки нов член, като „ресурсът ще бъде осигурен от реализирани допълнителни приходи от дейността на предприятието“
През 2018 г. третият кабинет на Борисов намали УС на държавния конезавод от петима на трима членове и премахна изцяло съществувалия дотогава Контролен съвет на ДП „Кабиюк“. Тогава мотивите за орязването на директорските бройки бяха, че правомощията на УС не изискват специфична експертиза и могат да се осъществяват и от трима членове, а намаляването на шефовете ще доведе до икономия на средства. Седем години по-късно пак правителство на ГЕРБ възстановява старото статукво.
