Вероятно сте я гледали по телевизията да прави веган „дърпано свинско“ или сте опитвали фантастичните ѝ сладки изкушения. Може да е влизала във ваш учебен час, за да говори за природосъобразен начин на живот. Възможно е да сте се срещали на събитие, посветено на кръговата икономика и нулевите отпадъци, или пък сте чели книгата ѝ по темата.
Както и да са се пресекли пътищата ви, със сигурност сте попадали на работата на Блажка Димитрова.
Блажка работи в сферата на устойчивото развитие повече от 13 години и е едно от най-разпознаваемите лица на движението за нулев отпадък в България. По-известните факти от биографията ѝ са, че преди осем години създава „Благичка“ – първия ресторант с нулев отпадък в страната, съосновател е на гражданската организация „Нулев отпадък България“, както и автор на книгата наръчник „Живот с нулев отпадък в България“.
По-малко известна, но също толкова важна за нея е страстта ѝ към работата с млади хора. Именно тя я отвежда в повече от 100 училища из цялата страна през последните години, където Блажка запознава деца и младежи с идеи за намаляване на човешкия отпечатък върху природата чрез отговорно потребление и повторно използване. Блажка често пътува и отвъд граница, за да споделя опита си от България и да черпи от най-добрите световни практики в областта на устойчивото развитие.
Благодарение на вдъхновяващия ѝ пример стотици хора по света откриват колко вкусно може да бъде устойчивото хранене и колко удовлетворяващ животът без излишно потребление.
Нетрадиционно начало
„Още като малка си бях наумила, че ще спасявам света“, споделя Блажка, връщайки лентата назад.
Първоначално представата ѝ за спасяване на света се доближава по-скоро до борбата на Супермен с лошите. Това я отвежда до Военна академия „Г. С. Раковски“, където завършва магистърска степен по „Национална сигурност и отбрана“. Свободолюбивият ѝ темперамент обаче се оказва несъвместим със строгата дисциплина и изискванията на армията. Обратната връзка, която получава, е, че армията не е за нея и че „по-добре е да станеш учител“.
Блажка е разстроена от развръзката, виждайки я като провал, но само няколко часа по-късно идеята да работи с младежи ѝ се струва все по-привлекателна. Кандидатства по програмата на фондация „Заедно в час“ за обучение на нови учители, приемат я и не само я завършва успешно, но е избрана и за един от най-добрите учители още през първата ѝ година в професията.
„След като преминах всичките етапи на „Заедно в час“ и станах учител, започнах по друг начин да виждам спасяването на света. Видях, че то не е свързано с някакви грандиозни постижения. Излязох от игровия модел на плейстейшъна и започнах да се променям, да израствам в положителен аспект“, разказва Блажка. Работата с младежи я кара да осъзнае, че „само един човек да си успял да промениш, да докоснеш, свършил си си работата“.
Доверието преминава през… стомаха
Блажка започва да преподава на „проблемен“ клас в 54-то училище в квартал Надежда в София. „Като току-що излязла от Военна академия, с вече развита много сериозна дисциплина, мен ме побъркваше това, че учениците закъсняваха“, спомня си Блажка.
Оказва се обаче, че закъсненията са най-малкият ѝ проблем. Често учениците дори не се появяват в класната стая, а когато са там, има прояви на вербална и физическата агресия помежду им – предизвикателно поведение, което отразява тежки ситуации вкъщи.
А Блажка им е почти връстница и има задачата да ги заинтригува от английския език и предприемачеството.
„Аз им бях осми учител по английски за последните две години, посрещнаха ме с думите „Вие ще изкарате около две седмици тук“, спомня си Блажка. „Беше голям кошмар първите месеци. С помощта на моя ментор Бояна Радева обаче овладях някак си класната стая.“
„Овладяването“ започва с откритост и искрен интерес към темите, които вълнуват младежите. Така, вместо през текстовете от учебника, те учат как да се изразяват на английски, като превеждат песните на Азис и Тони Стораро.
Учител и ученици се сближават и покрай най-човешкото – храната. „Моите ученици не спираха да ядат. Аз примерно преподавам нещо отпред на дъската, а те отварят чипсове, хрупат някакви неща нонстоп. Кофата винаги преливаше от опаковки.“
Блажка започва да прави кексове, мъфини и други печива и да ги предлага в часовете си. Много скоро учениците ѝ не само откликват на опитите ѝ за сближаване, но и започват да я наричат на галено „Мис Куки“ (от английски „госпожа Бисквитка“).
„Стимулът да нося храна беше не защото виждах, че ядат лоша храна, а защото исках по някакъв начин да ги спечеля на моя страна. И виждайки ги, че постоянно са гладни, не ми беше трудно да се досетя, че храната е това, което ще ни сближи. Винаги съм знаела каква е силата на храната. Аз съм го виждала с очите си – как цялото семейство се събира около софрата. Това е заложено в нас.“
От учител до предприемач
Освен от храна учениците на Блажка се интересуват от успеха и успешните хора. За целта Блажка организира беседи по предприемачество, на които кани гост-лектори от бизнеса и други сфери. Събитията са изключително популярни и много скоро на тях се събира почти цялото училище.
По същото време на Блажка започва да ѝ прави впечатление огромното количество отпадъци, които генерираме ежедневно. Попада и на философията за нулевия отпадък и започва да я прилага не само в готвенето, но и във всички аспекти на своя живот.
Двете теми – за предприемачеството и нулевия отпадък – са решаващи за по-нататъшното ѝ развитие и именно учениците ѝ са тези, които я окуражават да поеме по този път. По тяхна инициатива Блажка създава страница във Фейсбук, на която показва своите кулинарни шедьоври. Не закъсняват първите поръчки и не след дълго Блажка наема своята първа кухня – „буквално едно подземие с малко прозорче, което гледаше нагоре“.
Учениците ѝ помагат за ремонта на подземието и се превръщат в първите „посланици“ на бранда „Благичка“. От тях идва и идеята кухнята да наема само младежи в неравностойно положение. Вдъхновени са от примера на своята учителка и вече приятелка, която по това време е ментор на младеж с тежка съдба.
„Толкова узряха моите ученици, че когато отворихме тази кухничка, я кръстихме „Благичка – кухня с кауза“. Това никога не се е променило през годините. Винаги там сме наемали само и единствено младежи в неравностойно положение, като сме имали младежи от домове, израснали без родители, имали сме в инвалидна количка. Най-големият ни успех беше с глухи младежи. В продължение на пет години те управляваха ресторанта“, разказва Блажка.
С много от бившите си ученици Блажка поддържа приятелски взаимоотношения и до днес, 13 години по-късно.
От добра кауза към успешен бизнес и отвъд
Успехите не закъсняват и още на деветия месец „Благичка“ – тогава още като компания за кетъринг – излиза на печалба.
„Аз съм много сериозен последовател на „лийн“ модела (от английски lean manufacturing или „стегнато производство“) – обичам с нищо да направя нещо. Затова и толкова ми хареса цялата философия на нулевия отпадък. На всеки отпадък гледаш като на нещо ценно. Така направихме и част от нашето меню. До ден днешен продължават от всички национални телевизии да идват да снимат как готвим нашето веган „дърпано свинско“ от обелките на банан“, разказва Блажка. В „Благичка“ също така правят вкусен чипс от обелките на картофи и сладолед от кората на диня!
„Обичам модела, в който хрумва ти нещо, веднага го тестваш. Аз не съм перфекционист, никога не съм била“ – така Блажка описва тайната на своя успех в бизнеса.
Именно той ѝ позволява да работи и за по-голямата кауза – популяризирането на мисията „нулев отпадък“ сред по-широка аудитория. За целта Блажка често участва в национални и международни форуми и програми по теми като живот без разхищение, природосъобразно икономическо развитие, устойчиво земеделие, справедливо възнаграждение за производителите и много други.
Въпреки натоварената програма, работата с младежи – особено във формати като младежката програма за социално предприемачество Panda Labs на екологичната организация WWF България – продължава да ѝ е любима.
За приноса си към идеите на устойчивото развитие през 2020 г. Блажка е удостоена с на най-голямото отличие на WWF – Наградата на президента на организацията.
Програма LEAP в подкрепа на каузата „нулев отпадък“
Блажка е един от 17 участници във второто издание на лидерската програма на Фондация „Америка за България“ Leadership Education in America Program (LEAP) през 2024 година. С фокуса си както върху професионалното, така и върху личностното израстване, програмата помага на Блажка да приеме себе си и свободолюбивата си натура. И това не само че не е проблем, а истинско предимство за един предприемач и новатор като нея.
„За мен тази свобода е най-важното, защото всъщност тя ми дава възможността да покажа своя потенциал и да разгърна тези мечти, които имам в себе си, които понякога звучат супер откачено“, споделя Блажка.
Програма LEAP я окуражава да се впусне с още повече хъс в следващия проект –съживяване на българското село. Дългогодишните ѝ усилия да набавя чисти продукти за кухнята на „Благичка“ съвсем естествено я връщат към корените ѝ – селото, в което израства под грижите на баба си и дядо си. Там тя създава фермерски кооператив, от който снабдява половината от нуждите на „Благичка“. Преди година си купува и къща в селото, където прекарва все повече време. Мечтата ѝ е чрез различни програми да покаже предимствата на селския живот. За целта разработва зелено училище за деца и преживявания за цялото семейство.
Фондация „Америка за България“ разработи лидерската програма Leadership Education in America Program (LEAP) в партньорство с колежа „Бабсън“ в САЩ, за да подпомогне работата на професионалисти от гражданския, публичен и частен сектор в подкрепа на българското общество. Въоръжени с нови знания, идеи и съмишленици от цяла България и света, възпитаниците на програмата променят България, като подобряват своите общности. Независимо дали овластяват семейства, предотвратяват разхищението на храна или предават умения, които ще служат на децата ни в професиите на бъдещето, общото помежду им е работата в полза на цялото общество.
Този текст и снимките към него са част от съдържанието на месечния бюлетин на фондация „Америка за България“.
