Битката в Шумен: Трима министри водят листи в региона плюс Мустафа Карадайъ

През целя изборен ден на 14 ноември изборните секции в Шумен останаха почти празни. Така ли ще е и този път?
Снимка, архив: Дияна Желязкова

Оспорвана „министерска“ битка се очертава на предстоящите извънредни парламентарни избори в Шумен – трима министри водят листи в избирателния район, който изпраща в Народното събрание общо 6 депутати.

Заедно с бившите министри, в шумен кандидат за депутатско място ще е и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ. Негоното присъствие е демонстрация на значението, което партията му отдава на Шуменска област.

Двама бивши просветни и един земеделски министър в търсене на шуменски избиратели

На бивши министри–водачи в Шумен залагат три от основните парламентарни формации: Продължаваме промяната, ГЕРБ и БСП.

ПП изпратиха начело на депутатската си листа в Шумен просветния министър от правителството на Кирил Петков акад. Николай Денков. Досегашният народен представител от ПП Антония Димитрова изобщо не фигурира в новата листа. Малко преди старта на кампанията тя обяви пред „За истината“, че се отказва от политиката. Преди да влезе в 47-то НС, Димитрова беше преподавател в столично училище и възнамерява да се върне към кариерата си в сферата на образованието.

Още един просветен министър, но от правителството на Бойко Борисов, води листа в Шумен  – Красимир Вълчев е първи в бюлетината на ГЕРБ–СДС и също е „външен“ човек, но за разлика от Денков вече има натрупан изборен „стаж“ в региона. Вълчев неизменно беше водач на листата на ГЕРБ в Шумен на всички избори през 2021 г., макар че всеки път влизаше в парламента от другия си район – Стара Загора, като по този начин отваряше път към Народното събрание на втория в шуменската листа Илтер Бейзатов, син на емблематичното име от Делиормана Бейзат Яхя.

Третият в изборната битка е бившият земеделски министър от правителството на Петков Иван Иванов, който води листата на БСП в родния си Шумен вече 6 пъти. Иванов, един от най-доверените хора на Корнелия Нинова, беше народен представител в шест парламента, като в последния оглави министерството на земеделието и храните. Той е и единственият шуменец както сред водачите – министри, така и сред водачите на парламентарните формации.

И партиен лидер „за цвят“

Силната министерска група в Шумен има достойна конкуренция в лицето на лидера на ДПС Мустафа Карадаъй. Той беше начело на шуменската листа и на предишните избори, и влезе в парламента именно от Шумен, макар че водеше и в Кърджали.

В Шуменска област ДПС е първа политическа сила, при това от години. На последните избори на 14 ноември 2021 г. партията затвърди лидерското си място, като получи 24 % от гласовете в региона. Това обаче се дължеше най-вече на рекордно ниската избирателна активност – през ноември в Шуменско гласуваха едва 30 % от избирателите и това увеличи тежестта на партиите с дисциплиниран електорат, който пуска бюлетини „под строй“.

Въпреки дисциплината, дори ДПС пострада от слабата активност и загуби гласове. През юли ДПС получи 15 583 гласа, а четири месеца по-късно имаше 13 976 гласа. Така само за едно лято партията на почетния председател Доган загуби 1 600 гласа в региона, смятан за един от нейните бастиони . Въпреки това, ниската избирателна активност пак отреди на ДПС първото място в Шуменско. Движението получи и два от шестте депутаски мандата в Шумен.

Сега ДПС отново залага на същата формула: водач е лидерът Мустафа Карадайъ, втори в листата е Хамид Хамид. В бюлетината са включени общо 12 кандидати, сред които всички общински председатели на ДПС от традиционните „крепости“ в Делиормана.

ГЕРБ: Още от същото

Коалицията ГЕРБ-СДС също не променя челото на депутатската си листа в Шумен. Първи е Красимир Вълчев, следван от Илтер Бейзатов. Второто място на Бейзатов, което му осигурява и влизане в парламента, не е пострадало даже от полицейската акция срещу главата на фамилията Бейзат Яхя и започналото срещу него досъдебно производство за пране на пари. Междувременно разследването срещу Яхя беше изпратено в София по разпореждане на главния прокурор и вероятно няма да приключи в близките години, според прогнозите на местни магистрати.

Това водачество на листата беше практикувано безотказно на парламентарните избори миналата година през април, юли и ноември, въпреки мълчаливата съпротива на най-голямата организация на ГЕРБ, тази в Шумен. И в трите случая водачът Красимир Вълчев влизаше в парламента от Стара Загора, освобождавайки мястото си за втория в листата Илтер Бейзатов. Така от април досега единственият шуменски депутат на ГЕРБ е активистът от Венец Бейзатов.

Наскоро Борисов смени дългогодишния си областен партиен лидер Любомир Христов, кмет на Шумен втори мандат. Новият областен координатор на ГЕРБ е Ралица Тодорова, трета в депутатската листа на партията за предстоящите избори. Тодорова е адвокат, председател на общинския съвет в Каспичан и бивш депутат от ГЕРБ в предишни парламенти. Тя обаче едва ли ще застраши второто място на Бейзатов, който е шампион по лични преференции в Делиормана

На предишните избори ГЕРБ беше на втора позиция в Шуменско с 22.58 % или 12 889 гласа. ГЕРБ бяха втори и на изборите през юли с 23,35 %, които тогава се измерваха с 15 015 гласа. До ноември партията на Борисов се стопи с 2 126 гласа в Шумен и получи един депутатски мандат.

ПП: Неясен резултат в Шумен

Националните победители от предишните избори „Продължаваме промяната“ през ноември бяха трети в Шуменска област с 19.70 % или 11 246 гласа. Това им даде едно депутатско място от региона.

Сега водачът на листата акад. Денков не назова конкретна цел, но си пожела изборен резултат в стила на Мечо Пух: Колкото повече, толкова повече. ПП даде своеобразен старт на кампанията  си в Шумен с обиколка на кооперативния пазар, където популярни лица от партията си купиха грозде и праскови от местните производители. Денков обеща да решат проблемите на Шумен, като „съчетаят усилията на централната и местната власт“. Втори в листата на ПП е досегашният заместник-областен управител Николай Колев, представител на местната власт, който преди дни подаде оставка, за да се включи в кампанията

На последно място в листата обаче е бившият областен управител Владимир Йолов, който не се приема еднозначно в самата партия. В качеството си на областен управител Йолов така и не получи достъп до класифицирана информация заради стара присъда за шофиране с алкохол. По-късно стана известно, че фирмата му работи в тясно сътрудничество с ръководената от областния лидер на ГЕРБ община Шумен. Тези факти предизвикаха сериозно напрежение в управляващата тогава четворна коалиция, а три от партиите в коалицията официално поискаха оставката на Йолов. Кирил Петков обаче не го отстрани от поста, нещо повече – през последния месец Йолов „движи“ партийните въпроси в Шумен и предлага места в депутатската листа на ПП, съобщиха очевидци. Включването му в листата допълнително нажежи настроенията и в местната структура на ПП, и сред партньорите от Демократична България. Затова за изборния резултат на ПП в Шумен никой не се наема да дава прогнози отсега

БСП: В борба за запазване на шуменския мандат

На предстоящите избори БСП трябва да се бори да задържи мандата си в Шумен, който през ноември спечели „на косъм“. Тогава лявата коалиция получи само 5 569 гласа /9.76 %/. За 4 месеца левицата беше загубила над 2 000 гласа, или 27 % от юлския си вот.

Сега БСП влиза в кампанията, разчитайки на социалните придобивки, които постигна при участието си в правителството на Кирил Петков. Коалицията регистрира в Шумен пълна листа от 12 кандидати, на второ място е досегашният депутат Иван Ганчев от Нови пазар.

ИТН: Смяна на водача

Водачът на листата на ИТН в Шумен също е външен човек – юристът Андрей Михайлов, депутат и зам.-председател на Комисията по конституционни и правни въпроси в 47-то НС. Той води и листата на партията и в 26-ти МИР в София. Досегашният шуменски депутат от ИТН Пламен Николов, който беше и кандидат за премиер от партията, не е включен в новата листа.

На второ място е общинският координатор за Шумен Ивайло Антонов

През ноември ИТН беше на пето място в региона с 8.51 % или 4 859 гласа. Формацията на Слави Трифонов беше сред най-големите губещи в Шуменско. През юли за ИТН гласуваха 12 730 души /19.79 %/, а 4 месеца по-късно формацията загуби 7 871 избиратели или 61 % от гласовете си в региона.

ДБ: Д-р Симидчиев „дърпа“ дясната листа в Шумен

Известният пулмолог, университетски преподавател и общественик д-р Александър Симидчиев води листата на Демократична България в Шумен. Д-р Симидчиев беше народен представител в 45-ото, 46-ото и 47-ото Народно събрание от гражданската квота на ДБ.

Дясната коалиция отдавна няма силни резултати в Шуменско и повече от 15 години нямаше свой депутат от региона. Миналото лято пробив направи юристът Николай Христов, който успя да спечели мандат от Шумен, но радостта на десните беше кратка – парламентът просъществува само месец. 

През ноември Демократична България получи само 2.63 % или 1 500 гласа, докато през юли имаше почти три пъти повече избиратели – 4 402 гласа /6.84%/.

Сега Демократична България ще се опита да убеди шуменските избиратели да заложат на разума и да гласуват за най-доказаната проевропейската политическа формация

Най-големият проблем: апатията на избирателите

И на тези избори най-големият проблем за партиите ще бъде апатията или директния отказ на избирателите да гласуват. На последните избори всички партии, освен Възраждзане, загубиха подкрепа в Шуменско.

На 14 ноември за парламент гласуваха едва 30.9 % от избирателите в 30-ти МИР Шумен – до урните отидоха само 57 617 от имащите право на глас 185 173 души. В община Хитрино гласуваха само 22 %, в Нови пазар и Велики Преслав – 26 % от избирателите. Най-високата активност в регщиона беше във Върбица – 36 %

Досега 6-те шуменски мандата се разпределяха между ДПС – и по един за „Продължаваме промяната“, ГЕРБ-СДС, БСП и ИТН

Ако избирателната активност остане рекордно ниска и на предстоящите избори, това ще работи за най-дисциплинираните и влиятелни партии в региона – ДПС и ГЕРБ, които не са загубили нито икономическата си сила, нито позициите си в средния и ниския ешелон на властта. На много места, особено в малките общини, в тях е и хлябът, и ножът, и даже личните карти на избирателите.

Така че е напълно възможно шестте мандата да се разпределят между тримата министри и партийния лидер – по два за ДПС и ГЕРБ, и по един за ПП и БСП, прогнозират партийни активисти от различни щабове. Освен ако Възраждане не донесе изненада някоя от старите партии и в Шумен.

Общо 171 кандидати от 22 партии и 6 коалиции ще се борят на 2 октомоври за 6-те депутатски мандата в Шумен. Право на глас имат 187 799 жители на региона, с 2 629 повече от последните избори, когато гласоподавателите по списък бяха 185 170.

До момента в областта са образувани 301 секции. В 47 от тях ще се гласува с хартиени бюлетини, тъй като броят на избирателите в тях е под 300 души.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам