BG | EN

Библейски изисквания към съвременната българска политика

Снимка: congerdesign/pixabay.com

В България няма класически религиозни партии, но всъщност има политически формации и водачи, които промотират „боготворенето“ на идеологии или хора, казва Красен Станчев в анализ за „Свободна европа„. По повод Великден, той припомня някои библейски изисквания към политическия живот, които изглеждат особено актуални.

„Хората работят по-охотно и усърдно, когато произвеждат онова, което впоследствие им принадлежи“

(Папа Лъв XIII, 1878 г.)

В България няма християндемократически партии. Изобщо няма и партии на религиозна основа. Ако под „религия“ се разбират класическите разпространени вероизповедания. И не защото според чл. 11, ал. 4 от Конституцията са забранени партиите на „етническа, расова или верска основа“, приравнени на онези, които си „поставят за цел насилствено завземане на държавната власт“.

В действителност обаче у нас има много религиозни партии.

Едни боготворят някои, по израза на Джон Мейнард Кейнс, „мъртви икономисти“, други – самия Кейнс, трети – държавата и преразпределението, четвърти – своите водачи, а пети – „българщината“ или „Русия“, каквото и подзначение на тези думички да се има предвид.

Ако имаше класически религиозни партии, те биха поставили ограничения върху посланията на действащите в България практически-религиозни партии и водачи.

Морален разпад и ксенофобия

В българската политика липсва дълбинното разбиране и на причините, и на признаците на моралното разложение като обществен феномен. А те, според гл. 19 на Битие историята за упадъка на Содом и Гомор, се коренят в омразата към чужденците. Икономически и политически тя оправдава грабежа.

Господ, за да провери колко хора в долината на двата глада са останали на морална висота, им изпраща ангели, дегизирани като чужденци. Когато се оказва, че от целия Содом само едно домакинство, това на търговеца Лот, ги приютява и защитава – само то е спасено от Божия гняв.

В България повечето политически партии мразят някого. Повечето (заедно с президента) ненавиждат „Македония-а-а!“. Поне две от представените в сегашния парламент са озлобени срещу една жертва на агресия като Украйна. Почти всички, в едно с държавната администрация, доскорошни вицепремиери и министри, и пресата, са отрицателно настроени срещу ромите. Мнозина политически деятели, явно или прикрито, са против онова, което в Кремъл наричат „колективен Запад“ (стига да не става дума за субсидии и дарения). Отскоро, под формата на отричане на историческата отговорност за Холокоста, се разви и причудлив държавен антисемитизъм.

Както и в Библейския разказ, омразата извира от душата на народа. Македония е по-важна от Русия за благосъстоянието на България. Украйна и Западът, а не недалновидността на местни производители, са виновни за цените на зърното и стоките в търговските вериги. В Банско по мои наблюдения поне половината град мрази вкупом и англичаните, и евреите, и македонците (докато идваха), и румънците,. Въпреки че 2/3 от курортния доход на града идва тъкмо от тези гости.

Договаряне и диалогичност

В Библията, а същото е настроението в будистките свещени книги и Корана, всичко политическо е плод на договаряне, диалог, убеждаване и добра воля.

В гл. 18 на Битие Авраам договаря с Господ пет пъти по-толерантен от намеренията на Всевишния критерий за проверка на моралните устои на Содом (10 вместо 50 порядъчни домакинства). Цялата история на Йосиф и неговите братя (Битие, 37), която включва роднинска измяна, робство, затвор, преговори с фараона, консултантски бизнес, инвестиции, лично и обществено богатство и помощ за изпаднали в беда, е фабулизирана като низ от обсъждания, спорове и изпитания.

Същото важи за всички фискални и преразпределителни отношения, включително отношенията на собственост (Царства, Левит 25, кореспонденцията на апостол Павел), политиките по време на пандемия (Левит 13). Краят на света подлежи на обсъждане и преодоляване, както се вижда от първите четири глави на Откровението.

4/5 от разказа за икономика, пари, помощи и благодеяние в двата Завета са разказ за договори и сделки. Половината от десетте Божи заповеди са свързани с права на собственост. Така е във всяка действителна икономика и досега.

Поради не съвсем изучени причини в българската политика битува убеждението, че договорите и диалогът са нещо осъдително и дори перверзно. В основата вероятно е високата оценка на единоначалието и глорификацията на режима преди 1989 г.

Анти-диктатура и данъци

Обратно на вярата на избиратели и партии в благонамерени диктатори, водачи и грижовна държава, Библейските поучения са изцяло против всяка форма на диктатура. Авторитетът не е властови, а морален и също основан на убеждението.

Най-антиавторитарно е Самуиловото предупреждение за „правата на царя“, който синовете му искат да изберат, за да управлява „мъдро“. Царят (правителството, бихме казали днес), както предвижда Сауил, ще изземва от хората: синовете им (за водене на война); дъщерите им (за да слугуват); работната им сила и животинска впряга (за чужда работа); най-добрите ниви, лозя и градини (за да ги раздаде на свои приближени); „десятъка от сеитбите… и лозята … и ще го дава на скопците си и на слугите си”; „десятъка от добитъка…“. И „сами ще му бъдете роби” [Царства, 8:9-17].

Под „десятък“ тук се разбира данък върху оборота, а не данък върху дохода. Последният е съвременен данък, възникнал по време и след Първата световна война (прогресивен от по-скоро). Библейският „десятък“ като данък върху дохода или печалбата би бил над 50%. Подоходният данък обикновено в Библията се разбира като заробване.

Един от бащите на църквата, Салвиан, съвременник на Августин, в книгата си “Управлението на Бога” казва: “Какво е разполагането с политическа (обществена) позиция, ако не вид грабеж. Няма по-голямо плячкосване на бедните от онова, което вършат онези, които са на власт.“

Върховенство на закона, инвестиции и справедливост

Консултантската работа на Йосиф за фараон се опира на няколко принципа – равенство пред закона, ниски разходи и вследствие на тях – насърчаване на спестявания (резерви) и инвестиции. Последните помагат в периоди на природни бедствия, суша и спад в производството. Включително финансират социални помощи в Египет и съседните страни.

Замогването на Юдея започва с приемането на десетте Божи заповеди (Изход, 2-17).

Политическият смисъл на първите четири от тях е хората да не робуват на фалшиви авторитети, както това правят българските квази-религиозни партии, замествайки Бог с някакъв временен авторитет или водач.

Петата изисква солидарност, „за да се продължават дните на земята“. Българските партии най-често я разбират като подкуп на избирателите (след като обещаят, че ще вземат от някого, за да им дадат на тях).

Шестата и седмата (забраните на убийството и прелюбодеянието) заповед изискват защита на правото на живот и човешкото достойнство. (По неизвестни причини някои партии в парламента разглеждат това като „загуба на суверенитет“ и признават правото на Русия например да убива украинци.)

С „не кради“ всичко изглежда е ясно. Освен ако не се взема от чуждиците (например ЕС), от измислени врагове и през прогресивни и високи данъци (които както обещават партиите, ще ги плаща някой друг)

Деветата заповед е защитата на правото на справедлив съдебен процес. В България от около десетина години лъжесвидетелстването се оказа прерогатив на главния прокурор.

Десетата заповед е изискване към духа над законите и морал. Те не трябва да позволяват на хората дори да пожелават „какво да е нещо, което е на ближния ти“. Като морално изискване избирателите рядко го прилагат към политиците.

Социална политика

Според двата Завета богатството е дадено, за да се използва разумно и продуктивно. В първото послание на Павел до Тимотея се съди строго за отговорността на семейството да произвежда и чрез това само да се грижи за себе си: обратното е грях. [До Тимотея I, 5, 8] и след това споделя: “Насърчавай богатите в тоя свят, да не мислят високо за себе си, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на живия Бог, Който ни дава всичко в изобилие за наслада; да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и общителни, като по този начин си събират съкровище – добра основа за бъдещето, за да постигнат живот вечен” [До Тимотея I, 6,17-19].

Идеята на св. Павел, впрочем той самият е успешен търговец, е следната: има два начина на забогатяване – когато помагаш на другите и когато взимаш от тях, вторият е осъдителен, той е грабителски. Първият предполага, че всеки човек трябва да се старае да бъде полезен на другите. За семейството и затворените общности (клубове) на семейството (децата и родителите), приятели или сподвижници във вяра и други обществени дела е възможно, желателно и приемливо от всекиго да се изисква според способностите и всекиму да се дава според нуждите.

Казаното тук не е всичко, което Библията изисква от политическия живот. И то не е само по отношение на България. Общото във всички писани религии е, че те препоръчват да не пожелаваш другиму онова, което не искаш да ти сторят на самия теб.


Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.

Рубриката „Анализи“ представя различни гледни точки. Не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на „За истината“.

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Най-четени анализи

monsterid
Красен Станчев
Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 – 2001) и доцент в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Управител на КС2 ЕООД. „За истината“ публикува анализа му за „Свободна Европа“.

Още от автора

Фундаменталното място на PISA в българската култура и икономика

„За истината“ препубликува анализ от "Свободна Европа". PISA се смята за едно от най-важните изследвания за развитието на образованието. Резултатите от програмата са свързани с функционалната грамотност, а от...

Фискална мъдрост: какво може да направи този парламент

За истината публикува анализ на Красен Станчев за "Дойче веле" „Правителството не следва да има разходи, които не са покрити с приходи от данъци, да заробва бъдещи поколения, финансирайки...

Новите бедни, които ще решат изхода от изборите

Новите бедни във всички общества са двигател на обществената промяна. Дори и да има общо намаляване на бедността, съревнованието за гласа на избирателите издирва губещите от едно или друго стечение на обстоятелствата, за да ги мобилизира за промяна.

Още анализи

Нагледахме се на сериали за опазване на статуквото от епохата „Цацаров – Гешев“

Зpитeли cмe нa гpaндиoзeн ĸpими cepиaл, cyпep пpoдyĸция, c yчacтиeтo нa знaĸoви фигypи нa бългapcĸaтa пoлитичecĸa cцeнa, c пoддъpжaщaтa poля нa пpoĸypopи, пoлицeйcĸи шeфoвe и нa oxpaнитeлнитe cлyжби.

Колко проруски депутати ще изпрати България в Брюксел

Предстоящите избори за Европейски парламент са белязани от опасения за увеличаващата се подкрепа към крайното дясно. Често пъти това са и формации, които открито подкрепят Русия. Колко проруски евродепутати ще изпрати България?

Такива са нравите и правилата в милиционерска република България

Запис след запис - разкриващ вътрешните диалози на една политическа партия - ПП. Като граждани ние отдавна нямаме илюзии, но слава Богу, все още не сме си загубили акъла напълно, та да бъдем управлявани от оперативните мероприятия на знайни и незнайни милиционери.