„За истината“ препубликува анализ на Кристиян Юлзари от платформата за проверка на фактите Factcheck.bg, създадена по инициатива на Асоциацията на европейските журналисти – България.
Опцията „Не подкрепям никого“ присъства в изборната бюлетина, но мнозина я определят като „безсмислена“. Други виждат в нея възможност да изразят неодобрението си към политическата действителност в България. На парламентарните избори на 9 юни с „Не подкрепям никого“ са гласували 63 913 души, което е съотносимо с населението на град като Кърджали. Очакванията са в неделя приблизително толкова да гласуват по същия начин.
Броени дни преди поредните парламентарни избори създадената през 2016 г. опция за гласуване „Не подкрепям никого“ предизвика полемика в социалните мрежи. Водещият въпрос – има или няма тежест гласуването по този начин. Част от постовете застъпват мнението, че то е безсмислено, а други, че действа в подкрепа на големите партии с твърд електорат. Factcheck.bg разговаря с изборни експерти, юристи и членове на ЦИК, за да събере фактите.
Защо съществува квадратчето „Не подкрепям никого“
Опцията „Не подкрепям никого“ беше добавена с промени в Изборния кодекс през 2016 г.. С тях гласуването на избори беше обявено за задължително, като имаше предвидена санкция под формата на заличаване от избирателния списък при неупражняване на избирателното право без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид. Опцията беше въведена като алтернатива за гражданите, които са длъжни да гласуват по закон, но не припознават нито един от кандидатите в бюлетината като свой представител.
Една година след като поправките влязоха в сила, Конституционният съд обяви налагането на санкция при негласуване за противоконституционно и я отмени. Въпреки че на практика вече няма никакви последствия за гражданите при негласуване, в чл. 3 на Изборния кодекс продължава да пише, че „гласуването е задължително“, а изборът „Не подкрепям никого“ още присъства в интегралната бюлетина. Така ще бъде и в неделя, когато ще се проведат седмите поред избори от 2021 г. насам.
Къде отиват гласовете „Не подкрепям никого“ на парламентарни избори
- Те се вземат предвид за определянето на избирателната активност;
- Те не се вземат предвид за определянето на 4-процентовия праг, необходим на партиите и коалициите за участие в разпределението на мандатите, както и при определянето на 1-процентовия праг за получаване на държавна субсидия;
- Гласовете „Не подкрепям никого“, както и броят на невалидните бюлетини, участват в изчисляването на броя на гласовете, необходими за успеха на бъдещ национален референдум;
Гласовете „Не подкрепям никого“ се броят като действителни и влизат в изчисляването на избирателната активност, потвърдиха от ЦИК в официално писмо до Factcheck.bg. Това се вижда и в обобщените данни в сайта на комисията от изборите на 9 юни тази година.
Тогава са преброени общо 2 269 831 бюлетини – както от хартиено, така и от машинно гласуване, включително такива с избор „Не подкрепям никого“. При 6 594 076 избиратели в избирателните списъци, това се равнява на 34.4% избирателна активност. Точно толкова е отчела в деня на вота и ЦИК.
За да получат мандати в 240-местния български парламент, Изборният кодекс изисква партиите и коалициите да спечелят поне 4% подкрепа. Броят получени гласове е обвързан и с отпускането на субсидия – прагът за това според Закона за политическите партии е 1% за партиите и 4% за коалициите. Според настоящото законодателство при определянето на парламентарно представените партии и коалиции, както и на тези с право на субсидия, се вземат предвид действителните гласове с изключение на тези „Не подкрепям никого“ и дадените за независими кандидати. Това показа справка на Factcheck.bg с Изборния кодекс и Закона за политическите партии.
Гласовете „Не подкрепям никого“ имат значение при бъдещ референдум или мажоритарен вот
Броят на гласовете „Не подкрепям никого“, които ще бъдат пуснати в неделя, може да повлияе върху успеха или неуспеха на бъдещ национален референдум. Според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, предложението, предмет на референдум, се смята за прието, ако са изпълнени две условия:
- Участвали са не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание;
- Гласувалите с „Да“ са повече от половината от участвалите в референдума избиратели;
Елка Стоянова, член на ЦИК, обясни пред Factcheck.bg, че при изчисляването на гласовете в последните избори за Народно събрание се вземат предвид всички подписи на граждани в изборните книжа – това включва подадени гласове за партии, коалиции, независими кандидати, „Не подкрепям никого“, както и констатираните невалидни бюлетини.
Що се отнася до мажоритарните избори, от ЦИК отговориха, че „в изборите за кмет на кметство, район, община и в изборите за президент и вицепрезидент на Република България гласовете „Не подкрепям никого“ имат значение за изчисляване на необходимия минимален брой действителни гласове, които трябва да получи кандидат, за да бъде избран на първи тур“. По силата на българския Изборен кодекс за победа още на първи тур е необходима подкрепа от поне 50% при условие, че в гласуването са участвали повече от половината избиратели.
Изборният експерт и член на Обществения съвет към ЦИК Стоил Цицелков вижда в „Не подкрепям никого“ индикатор, че гражданите не могат да се припознаят в нито една политическа сила. „Би трябвало [вотът „Не подкрепям никого“] да играе роля за политиците да видят, че има граждани, които не били уморени – това, което те ни обясняват – а просто не са се разпознали в никого“, каза той пред Factcheck.bg.
От въвеждането ѝ през 2016 г. опцията „Не подкрепям никого“ е обект на различни тълкувания. Действително гласовете „Не подкрепям никого“ не променят разпределението мандатите, не влияят на прага за влизане в Народното събрание от 4% и нямат отношение към разпределението на субсидията. „Не подкрепям никого“ се отразява единствено на отчитането на изборната активност, която има значение за валидността на бъдещ национален референдум.
