Положението в България е лошо. Но дай да си траем, че може да
стане и още по-зле. Така разсъждава българинът, докаран до състояние на
безсилна ярост. А от това, разбира се, печели властта, посочва в
коментара си за „Дойче веле“ проф. Ивайло Дичев.
Скандалът около комисията с кабалистичното съкращение КПКОНПИ приведе българския гражданин в обичайното му състояние: безсилна ярост. Тук не обсъждам дали г-н Пламен Георгиев е виновен или не. Обсъждам единствено състоянието, в което периодически бива приведено българското гражданско общество.
Всичко било законно – случайно човекът просто единствен има достъп до покрива на блока си и е решил да построи там барбекю и джакузи, тъй както добрите планинари решават да построят заслон за гладни животни в планината. И ако не е предприел нищо срещу Цветанов, Рашидов, Цачева и сие, които са го назначили на този пост, това е, защото така е преценил от дълбините на моралната си същност. Ако пък споменатите гербаджии са гласували специална поправка на закона заради фирма „Артекс“, това няма никаква връзка с апартаментите им и само някакви параноични журналисти могат да се ровят в личния бит на хората. Е, моралът малко куца, а според г-н Борисов пък куцала естетиката, защото не било красиво. Накрая г-н Георгиев ще покани съседите на по едно джакузи на общата тераса и работата ще се оправи.
Eто как ни управляват
Ето това усещане за безпомощност е основният инструмент, с който
ни управляват. Не можем да предприемем каквото и да било – в закона има
две запетайки, които ни връзват ръцете. Сори, може да ви се вижда
неморално и некрасиво, но – ето ги запетайките, ще ги покажем на
камерата! Пък нека демокрацията да казва еди-какво си, а Европейската
комисия – едни други неща, а пък глобализацията съвсем трето.
Състоянието
на безсилна ярост свежда българското гражданство до тихо псуване пред
телевизора с демократичните инструменти на ракията и салатката. Нали си
представяте какво би станало при тази серия от скандали в други страни
как биха изглеждали улиците, колко автомобили щяха да горят? Ще кажете
слава Богу, дай да си караме кротко, че от протести полза няма, нали
видяхме.
Все едно и също
Но безсилната ярост има и друго следствие. Ние периодически започваме да се оглеждаме за нови лидери, които да разчупят лабиринта на норми и закони и най-после да върнат смисъла на понятието политическа воля. И пак така периодически те ни ги подават. Нали си давате сметка, че самата тази комисия беше форма на много необичайно законодателство уж за справяне с корупцията отвъд запетайките на закона? На сцена се редят едни такива решителни юнаци, които обещават да въведат ред pereat mundus (от латински: дори и светът да загине). Громят статуквото, преобръщат лошите закони, сменят кадри с едни морални хора. А обществото пуска пара, после отново се връща към състоянието на безсилна ярост и споменатите инструменти на демокрацията и се лута между „Нищо не може да се направи“ и „Дай да не правим нищо, че става по-лошо“.
