Адвокат Александър Кашъмов коментира по БНР плановете на управляващите за новата антикорупционната комисия, която до три месеца би трябвало да бъде разделена, ръководството й сменено, а част от нея да получи разследващи правомощия.
Новата антикорупционна комисия трябва да претърпи промени в посока да има един орган, който да се занимава с конфликта на интереси и корупцията, а друг орган – с отнемането на незаконно придобитото имущество. Тези власти трябва да бъдат разделени като правомощия.
Със сигурност отнемането на незаконно придобито имущество, което в голямата си част минава през организирани престъпни групи, трябва да бъде отделно от проблемите с почтеността на висшите държавни служители.
Промените предполагат широко обсъждане сред експерти и дейци на гражданското общество. Антикорупционната комисия не би следвало да се занимава с разследвания, това е работа на полицията и прокуратурата, така е и в демократичните държави, така е и по нашата конституция.
У нас има достатъчно данни за това какво досега е свършила комисията, но липсват качествен анализ и изводи за нейната работа. Това, че някой е отнел милиони, не ни дава картината дали комисията действа по независим начин срещу организираната престъпност и срещу политическите опоненти. За да се направи такъв анализ, трябва първо самата комисия да го прави. В момента имаме много данни, от които не става ясно има ли смисъл от подобна институция и какво точно е свършила.
Аз съм сигурен, че има и свършена работа, не казвам, че тази комисия не е свършила нищо. Но обществото трябва да знае какво е станало досега, да има прозрачност, а не да се започва с нови комисии, без да се има предвид направеното преди това. Това няма да е за първи път.
Проблемът е конфискацията да не нарушава правата на хората, които са попаднали по политически причини под прожектора на комисията. Как да бъде гарантирана политическата й независимост е общ въпрос в България, защото той важи не само за тази комисия, важи и за други комисии – КЗК, КФН. Те бяха използвани за удари спрямо медиите, които изваждат на показ нередности в управлението. Това минава пред промяна на културата и през такива законодателни промени, които да гарантират една по-добра независимост на членовете.
Има една комисия в България, за която може да се каже, че е независима и работи добре – Комисията по досиетата. Тя е конструирана по много интересен начин – различните политически сили предлагат свои представители от цялата палитра и тя вече години върши добра и качествена дейност. Това е един добър модел, за който през 2006 г. имаше консенсус в парламента и се вижда, че е работещ.
За съжаление останалите независими комисии не работят толкова добре. Антикорупционната е сред най-силно критикуваните. Това минава и през темата личности. Всички говорят за главния прокурор Гешев, но някак като че ли се позабравя, че той е част от един по-широк проблем – неговият предшественик Сотир Цацаров е председател на антикорупционната комисия и тези проблеми в действията, във фигурата, в похвата на главния прокурор ги имаше и по негово време. Да не говорим, че фигурата на главния прокурор и при предходен представител – г-н Филчев, е доказала, че това е от малкото абсолютно необходими промени в конституцията.
Разбирам, че за всяко парламентарно мнозинство е трудно, но това е една абсолютно належаща задача пред мнозинството в парламента. Дали резултатите ще дойдат следващата година или след две години – няма значение. Това е една язва, която 32 години яде българското общество. Това заболяване на властта не може да бъде изрязано, защото прокуратурата е институция, която трябва да съществува, но трябва да бъде така оперирана, че след това да имаме един здрав орган. Иначе болестта ще продължи, независимо кой е на власт. Може да е нещо малко – да се намали мандатът, защото седем години е твърде голям мандат за някого, който държи в ръцете си и хляба, и ножа. Конституцията неслучайно пречи за смяна на главните прокурори, защото утре някой, който работи добре, ще бъде махнат лесно от статуквото.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “За истината”.
