Снимка: Личен архив
В последните няколко години община Стара Загора отказа на различни юридически лица информация за сключените от нея договори за информационно, медийно и рекламно обслужване срещу заплащане. На 19 март такъв отказ получи и Венелина Попова, автор в сайта „За истината“. Това беше повод за нейния разговор с адвокат Александър Кашъмов от Фондация„Програма достъп до информация“.
Господин Кашъмов, в писмо кметът на Стара Загора Живко Тодоров ми отказа достъп по ЗДОИ до въпросните договори на общината за 2018 и 2019 година. Вие прочетохте мотивите. Как ще ги коментирате?
Мотивите за отказ са изключително странни. Става въпрос затова как се изразходват публичните финанси на общината – от една страна и за начина, по който се поддържа медийният плурализъм от друга.
Тези теми, както и обстоятелството, че договорите съгласно закона трябва да бъдат максимално публични, са напълно игнорирани в този отговор. Според мен е направено едно извъртане на закона, образно казано. От една страна се твърди, че информацията не съществувала във вида, в който се иска справка.
Трябва да се подчертае, че съгласно вътрешния правилник за документооборота на община Стара Загора, тя трябва да поддържа регистър на сключените договори. Това, разбира се, е и в съответствие със законодателството. Защото няма как тази информация да не се поддържа и съхранява, когато става дума за договори, сключени между публична институция и частни фирми. А от този отказ не става ясно дали архивите и документацията на общината се поддържат в изискваната от закона форма. Ако пък се окаже, че администрацията не изпълнява задължението да пази тази документация, тогава може би случаят е за прокуратурата.
Недоумение буди и второто основание за отказ, а именно – преглед на място на досиетата по договорите. Тук се твърди, че тази документация не може да бъде предоставена, защото било необходимо администрацията да извърши статистически анализ на предмета на сключените договори.
Аз не мога са разбера какво означава да се извършва статистически анализ, след като заявлението е изключително ясно по предмет. От друга страна, ако общината не поддържа в необходимата форма и подреденост документацията, свързана с договорите, пак казвам – това е повод за една по-сериозна проверка как се пази тя, дали е в пълен обем, дали има неподредени или изчезнали документи. А това вече са неща, които отиват към дейността на други институции като полиция, прокуратура и т.н.
(Текста на отказа за предоставяне на поисканата информация можете да изтеглите от линка в края на текста )
През 2016 година в мандата на кмета Живко Тодоров община Стара Загора отказа същата информация първо на „Дневник“, а по-късно и на две фондации, които я поискаха – „Митрополит Методий Кусев“ и „Тоест“. Тази упоритост да се скрие важна обществена информация, която ще осветли медийния комфорт за кметската администрация, сигнал за какво е, според Вас?
Изискването за прозрачност е едно от най-важните изисквания към институциите на властта. В демокрацията, където държавата, респективно и общините, се управляват от институции, които се избират от гражданите на свободни избори, властта произтича от народа, тоест от гражданите. Не може да се позволи на длъжностни лица, избрани от нас, да крият информация, която би трябвало да бъде дори активно публикувана в интернет страницата на институцията.
Ето дори в този отговор на общината до вас се казва, че информацията, която искате, трябвало било да се публикува на страницата на общината. Но очевидно не е, защото, ако беше, щеше да има съответно препращане към точното място, където може да бъде открита. Тоест и кметът, и администрацията сами разбират, че тази информация е редно да бъде публикувана, но не са го сторили и явно не желаят да бъдат открити, прозрачни и отчетни пред гражданите. А това, според мен, в условията на демокрация, е тежко провинение от страна на което и да е длъжностно лице и на която и да е институция, защото тиранията започва от непрозрачността и от тайната.
Понеже заговорихте за прозрачността като необходимо условие за работата на всяка институция в условията на демокрация, ще кажа за нашите читатели, че през 2017 година община Стара Загора е на първо място в класацията на Асоциацията „Прозрачност без граници“ за най-прозрачно управление, което звучи абсурдно в контекста на нашия разговор. Но кажете, трябва ли договорите за информационно и медийно обслужване да имат санкцията на общинския съвет? В някои общини като Варна, например, те се гласуват от местните парламенти.
Това е вече въпрос на една по-задълбочена експертиза, която да установи как са уредени пълномощията на отделните институции в местната власт. Но едно е ясно – не може информация, която е свързана с харченето на обществени пари, да бъде скривана, да бъде тайна, да бъде отказвана.
Също така трябва да се каже, че когато говорим за класации за прозрачност, освен че е важно определен вид информация да бъде публикувана и определени нормативни изисквания да бъдат изпълнени, също така трябва една институция да бъде готова да отговаря на заявления по ЗДОИ.
Всъщност правото на достъп до обществена информация е едно конституционно гарантирано право, записано в Конституцията. Неговата най-важна част – острието, тарана на това право е правото на гражданите (в това число и на различни организации) и на журналистите е да поставят въпроси и да подават заявления. И на тях институциите са длъжни да отговарят, освен ако не става въпрос за защитена от закон тайна.
Това всъщност е най-важното, защото чрез тези искания(заявления) гражданите реализират своето право на това да искат отчетност и своето право да получат информация, с която да подложат на критичен анализ работата на органите на властта, на институциите. Защото, когато ние говорим за избори, изборът в демократичната и правова държава трябва да бъде информиран избор. А за да бъде такъв, той трябва да се основава на знания от реалните документи затова как се е управлявало, включително как са се харчели публични средства.
Може би тази информация се отказва така упорито, защото тя ще даде възможност на хората да разберат доколко медиите в Стара Загора са независими. А това вероятно ще доведе до изводи, които няма да са в полза на администрацията на кмета Живко Тодоров.
Това е и другият аспект на въпроса, който е от значение не само за гражданите на Стара Загора (разбира се за тях в огромна степен), но и за цялото общество – да се види дали отделните институции отдават явни предпочитания към едни медии и неглижират други. И това е важно също така да се съпостави със степента на критичност към работата на властта. Защото първата задача на медиите е да бъдат критични към всяка една власт. И ако се оказва, че властта потиска критичните медии, а от друга страна – подхранва селективно ласкателни медии, тогава тя самата с парите на данъкоплатеца участва в една схема на корумпиране на свободата на словото и на тяхната изконна роля на критик. Това също е важно да се знае от обществото по отношение на всяка една институция.
–
