
Снимка: Скрийншот от видео на живо
Какви са резултатите от борбата с политическата корупция в България в последните седем години? Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция? За колко е установен конфликт на интереси? – На тези въпроси дава отговор поредният, пети поред годишен доклад на Антикорупционния фонд /АКФ/ за работата на държавните институции срещу корупцията по високите етажи на властта.
Всъщност, отговорът е синтезиран в самото заглавие: „Антикорупционни институции 2022: широко затворени очи“. Реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита за антикорупционните институции и те все още са далеч от това да проявяват систематичност, професионализъм и независимост в борбата с корупцията – това са основните изводи от Годишния мониторингов доклад на АКФ. Тази година негови автори са Андрей Янкулов и Даниела Пенева, правни експерти към Фонда.
56 ключови разследвания и няма виновни за корупция
Докладът анализира 56 ключови разследвания за корупция, водени от прокуратурата и Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). Печалният извод е, че „изминалата 2022 г. не допринесе с нищо за изясняване на реалната картина на корупцията по високите етажи на властта. За поредна година действията на антикорупционните органи продължиха да не отразяват същинското състояние на корумпираност на публичния сектор на високо ниво“, както заявиха авторите на доклада Андрей Янкулов и Даниела Пенева. И коментираха: „Ако се съди по тези действия, изобщо няма високопоставени длъжностни лица, виновни в извършването на корупционни престъпления.“
По отношение на 56-те ключови разследвания за корупция, докладът на АКФ показва, че:
–От шест години има една-единствената нова осъдителна присъда, с ефективно наказание лишаване от свобода. Тя обаче е срещу лице на сравнително ниска публична длъжност – районен кмет на софийски район /Десислава Иванчева/. „Тази присъда беше неуместно преекспонирана от ръководството на прокуратурата, сякаш осъденото лице е олицетворение на политическата корупция в страната, което е далеч от действителността“, коментира Андрей Янкулов.
-Единствената осъдителна присъда не променя устойчивата тенденция, че в наблюдаваните казуси на корупция значително доминират крайните оправдателни съдебни актове – до момента те са 15, срещу едва 4 осъдителни. С други думи, внесените от прокуратурата обвинения имат малко над 20% успеваемост, коментират от АКФ.
Това е категорично разминаване с процента на осъдителните присъди в България въобще (близо до 100 %), както и в частност по обвиненията за всякакви корупционни престъпления (близо до 90%).
–В огромното си мнозинство оправдателните присъди са по несъставомерни обвинения – за деяния, които съдът преценява, че изначално не съставляват престъпления. Този тип присъди трайно се увеличават и през 2022 г. и вече възлизат на 13 от всички 15 оправдателни присъди, което отразява слабостта на обвиненията на прокуратурата, се посочва в доклада.
Тестът „Магнитски“
Един от тестовете за антикорупционните институции бяха и въведените през 2021 г. година първи санкции по глобалния закон „Магнитски“ на САЩ срещу български граждани. Българските антикорупционни органи обаче през 2022 г. така и не показват желание или възможност за работа по отношение на корупционните действия на огромното мнозинство от санкционираните лица, посочват от АКФ.

„Най-знаковото име сред санкционираните –дългогодишният политик и бизнесмен Делян Пеевски, през 2022 г. получи своего рода индулгенция от българската прокуратура чрез неин отказ дори да започне формално разследване срещу него, постановен в типичната за такива случаи пълна тишина“, коментира Андрей Янкулов, автор на частта на доклада „Наказателно преследване на корупция по високите етажи на властта“.
През 2022 г. бяха закрити специализираните съд и прокуратура. По линия на борбата с корупцията по високите етажи на властта, специализираното правосъдие не съумя да постигне никакви запомнящи се резултати нито на централно, нито на местно ниво, посочва АКФ.
На централно ниво специализираната прокуратура така и не реализира нито една окончателна осъдителна присъда по казус, засягащ най-висшите държавни служители. Напротив, започването и развитието на някои разследвания от висок обществен интерес успя да създаде достатъчно съмнения за скрити извънзаконови цели на провежданите наказателни производства, коментират авторите на доклада.

Те подчертават, че не е по-различна картината и в специализирания антикорупционен орган, Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ).
КПКОНПИ – формалистичен подход в работата
Анализът на публичната информация не показва висока ефективност на комисията при установяване на конфликт на интереси и противодействие на корупцията. В 80 % от решенията си през 2022 г. КПКОНПИ не е установила конфликт на интереси – от общо 124 решения на комисията, при 25 се установява конфликт на интереси, а при 99 такъв не е установен. Основната причина за ниския процент установени конфликти е преобладаващият формалистичен подход при анализа на фактите и формиране на изводите в решенията на КПКОНПИ, коментират от АКФ.
От 25-те решения, установяващи конфликт на интереси, 20 са оспорени в съда. Така, от всички 124 производства, влезли в сила са само петте, които не са оспорени пред съд.
Преобладаващият брой от решенията на комисията (88) са относно лица, които заемат публична длъжност на местно ниво. Останалите решения – 36, са относно лица, които заемат публична длъжност на централно ниво, в системата на държавната администрация, но много голяма част от казусите са от нисък обществен интерес.
Една изключително малка част от дейността на КПКОНПИ е с публичен достъп, поради което е налице сериозен проблем с прозрачността в работата на Комисията и установяване на резултатите от нея.
Съгласно годишния доклад на КПКОНПИ, решенията за отнемане на имущество надхвърлят с поне десет пъти издадените актове в почти всички други нейни дейности. С други думи, комисията се занимава предимно с отнемане на незаконно придобито имущество, а в същото време от съдебната практика се вижда, че липсва свързаност на това производство с корупционни престъпления.
Обобщените резултати от дейността на антикорупционните органи отново потвърждават, че през 2022 г. реалната картина на корупцията по високите етажи на властта остава скрита, анализират от АКФ. „Статистиката на казусите, докарани докрай през 2022 г. показва ясно, че българските антикорупционни институции все още са далеч от това да проявяват систематичност, професионализъм и независимост в борбата с корупцията“, обобщава разследващият журналист и съосновател на АКФ Николай Стайков в увода на доклада.