Народът – щастлив… Избраниците му се връщат при него. Какво друго му остава на народа, освен да връчи на избраниците резервната мотика – поне някаква файда да остане от парламентаризма.
Всъщност по специфичен начин въвеждаме челния албански опит. В Тирана, когато едната голяма партия спечели изборите – другата излиза от парламента и го бойкотира. (Бойкот не идва непременно от Бойко!) Тръгват евокомисари, Съветът на Европа, посланици и експерти към Тирана, следват кандърми: „Ама не бива така, аман-заман, върнете се в парламента, а ние ще кажем на властта да седи по-кротко…“ По средата на мандата циркът-бойкот приключва и започват да се готвят за следващите избори. И така нататък…
При нас има специфика в тайминга – опозицията първо седя година-две, айретен падаше по нещо, но сега й замириса на кръв и… Изтъках си платното – ритнах ти кросното! Защо? Защото в парламента се вижда добре кой за какво става. Мъка е при нас – да не почваме този разговор, кой за какво става и кой чеп за зеле не става…
Но като отидеш при народа – някак сливаш се с него и много-много не ти личи кой какъв е. Е, хайде, на хаирлия да е при народа!
Само искам да питам – с мерцедесите ли ще ходите при народа или с моторетките от Бузлуджа? За аванс и заплата ще се връщате ли, или с пощенски запис да ви ги пращаме? И още нещо – по пътя се оглеждайте за големи сопи неокастрени, защото чувам, че народът се бил запасил с такива. Ама, ще кажете – ние сме опозицията, а не властта?
Навремето приказвах с един таксиджия на политически теми. Викам му – десните в парламента така, пък левите – иначе… „Как ги различавате бе, тяхната… (последва серия от слова, неподходящи за публикуване), аз – вика – хич не ги схващам…“ Бойкот като Бойкот. Бойко ще си премести … стратегията за управление… в другия… коридор. Така де, както се шегуваше една епиграма на времето – „Аз съм Гошо Папура, ела ме хвани за … ухото…“.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на „За истината“
