
Снимка: „Програма Достъп до информация“
Програма „Достъп до информация”(ПДИ) и „Асоциацията на европейските журналисти“ – България“ (АЕЖ) призовават „АЕЦ Козлодуй” ЕАД да се откаже от иска за половин милион лева, заведен срещу бивша служителка и нейната майка за това, че са разкрили функционирането на незаконна поликлиника на територията на централата.
Централата е завела иск за тази рекордна сума срещу Наталия Станчева, която чрез множество заявления за достъп до обществена информация разкрива, че на територията на АЕЦ в нарушение на закона функционира поликлиника.
Наталия Станчева, която е бивша медицинска сестра в централата, подава десетки заявления за достъп до обществена информация, в резултат на които става ясно, че службата по трудова медицина към централата е превърната в нерегистриран Диагностично-консултативен център и нерегламентирано извършва такива услуги на служителите, поясняват от АЕЖ. За разкритията си Наталия Станчева получава наградата „Златен ключ” на Програма „Достъп до информация” през септември 2023 г. Нарушението на Закона за лечебните заведения е констатирано от Районната здравна инспекция във Враца и незаконната поликлиника е затворена.
„АЕЦ Козлодуй” обвинява Станчева и майка ѝ, че като са подали над 70 искания за достъп до обществена информация, в това число и 40 до „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, са злоупотребили с права по чл. 45 и чл. 56 от Конституцията на Република България. В чл. 45 се посочва, че „гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи”, а в чл. 56, че всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.
Твърденията на централата са нелепи, след като нито Конституцията, нито някой друг нормативен акт поставя ограничения върху броя на жалби, предложения и петиции, които един гражданин може да отправи, посочват от Програма „Достъп до информация” и журналистическата асоциация. Конституцията не поставя ограничения и върху обема на аргументите в своя защита, на който има право всеки гражданин. Съдържанието на чл. 45 и 56 не дава основание да се прилага формалистичен и количествен критерий за това кога е налице злоупотреба с право, категорични са от двете организации.
Според тях, такова разбиране би създало опасен прецедент и би лишило гражданите от възможност да упражняват права, гарантирани им от Конституцията.
„АЕЦ Козлодуй” претендира и за това, че ответничките не са използвали информацията единствено, за да си съставят собствено мнение, а са я разпространили, включително и до медии. От централата обаче са посочили, че Законът за достъп до обществена информация не изисква от заявителя да оповести за какво ще използва получената информация.
От ПДИ и АЕЖ-България откоряват два факта – неслучайно става въпрос за „обществена информация”, това означава, че от оповестяването ѝ има полза цялото общество. Освен това, според Конституцията и международните договори относно правата на човека, всеки има право свободно да разпространява информация в демократичното общество. Според Европейския съд по правата на човека тъкмо достъпът до информация с цел нейното разпространение от журналисти, неправителствени организации или граждани се ползва със защитата на Европейската конвенция за правата на човека. По тази причина мнението на ищеца, че предоставената обществена информация може да се ползва само за лична употреба, е несъстоятелно и няма опора в закона.
Делата са част от играта – историята на съдените журналисти в България
Прави впечатление и огромният размер на иска. Подобни искове срещу граждански активисти и журналисти са една от характеристиките на делата шамари (SLAPP*) – съдебни процеси, които не преследват легитимна цел, а се стремят да откажат активисти и журналисти от определена обществено значима тема, по която работят, посочват още от АЕЖ-България и Програма „Достъп до информация“.
Те отбелязват, че Станчева и майка ѝ би трябвало да попаднат под закрилата на новия Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, който въвежда едноименна европейска директива. В България органът, определен да осигурява защита по този закон, е Комисията за защита на личните данни. Призоваваме Комисията да се намеси спешно.
Двете организации призовават „АЕЦ Козлодуй” ЕАД да се откаже от иска. Причините са две – не е допустимо държавна институция, фирма с държавно участие, независим регулатор и т.н. да води дела шамари срещу граждани. На второ място, шансовете „АЕЦ Козлодуй” да спечели това дело изглеждат нищожни. Основната функция на контролираното от държавата дружество е да произвежда електроенергия в полза на потребителите, а не да харчи средства за покриване на съдебните разноски по такива предизвикани от него дела.
Очакваме Българският енергиен холдинг – принципал на АЕЦ-а, и министърът на енергетиката, който осъществява контрол, да вземат отношение в качеството си на осъществяващи контролни функции спрямо „АЕЦ Козлодуй” ЕАД, пише още в позицията на Програма „Достъп до информация”(ПДИ) и Асоциацията на европейските журналисти(АЕЖ) – България, разпространена днес.
*SLAPP, или „стратегически дела срещу публичното участие”, се водят срещу журналисти и активисти, с цел оказване на натиск и тормоз, с привидно легитимната цел за защита на накърнени граждански права. Този тип дела се използват за сплашване и заглушаване на критични журналистически публикации и разследвания, както и на гражданска активност.












