Асоциацията на европейските журналисти – България изрази в становище притесненията и критиките си към решението на парламента да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, във вариант, който крие опасност от ограничаване на свободата на словото и пресата в България.
Философията на Закона е той да помогне за хармонизирането на вътрешната уредба с Общия регламент за защита на личните данни 2019/679 (GDPR).
АЕЖ-България призовава президентът Румен Радев да използва правото си на вето и да върне закона за допълнително обсъждане в Народното събрание. Ето целия текст на позицията, изразена от Асоциацията на европейските журналисти – България:
„Още по време на обществените консултации при внасянето на законопроекта от правителството, АЕЖ изрази своята позиция, в която посочва, че вместо да гарантира правото на изразяване, както изисква европейският регламент за защитата на данните, законопроектът прави точно обратното – ограничава това право. Той не предвижда достатъчно гаранции на принципно ниво за защитата на основните права, които биха могли да бъдат в колизия със защитата на личните данни и, най-вече, правото на изразяване.
В този смисъл, така приетият законопроект противоречи
на основни принципи и права, предвидени в Конституцията. Той не отговаря
на духа и принципа на Регламента на ЕС, според който обработването на
лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото
на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде в
равновесие с другите основни права съгласно принципа на
пропорционалност. Въпреки възраженията ни, в приетия законов текст
присъстват 10-те кумулативни изисквания, с които журналистите трябва да
се съобразят преди да обработват лични данни: естеството на данните;
влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено
оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на
субекта на данни и на неговото добро име; обстоятелствата, при които
личните данни са станали известни на администратора; характера и
естеството на изявлението; значението на разкриването на лични данни или
общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен
интерес; отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по
чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, или е лице, което поради естеството на
своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита
на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху
обществото; отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл
за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и
семеен живот; целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението;
съответствието на изявлението с основните права на гражданите; други
обстоятелства, относими към конкретния случай.
Вменяване на подобни отговорности и ограничения в
ползването на лични данни в журналистически материали и за целите на
художественото, научно и творческо изразяване застрашават и ограничават
неправомерно свободата на словото – правото на изразяване на мнение,
свободата на печата и на другите средства за масова информация и правото
на търсене, получаване и разпространяване на информация.
Целта на регламента е да внесе баланс и да гарантира
личните данни, като изрично както в рециталите към регламента, така и в
чл. 85 е оставено на националните законодатели в отделните държави
членки да гарантират в достатъчна степен изключения и дерогации от
правилата за защита на данните в полза на свободата на словото. Това е
така именно, защото националният законодател трябва да предвиди в
най-голяма степен изключенията и необходимите гаранции на свободата на
словото, за да не бъде тя неправомерно репресирана. С предложения
законопроект се предвижда точно обратното – въвеждане на толкова широки и
неясни ограничения на правото на ползване на лични данни за
художествени, научни и журналистически цели, че реално се налага цензура
и възможност за широк произвол от страна на изпълнителната власт в
директно противоречие с чл. 40 от Конституцията на Република България.
Считаме, че регламентът се тълкува повратно и не е спазено изискването на чл. 85, като освен това се ограничава неправомерно достъпът до публични регистри като имотния и търговския чрез ЕГН, както Програма достъп до информация вече сигнализира. Не е ясна дефиницията на професионална тайна, като се запазват и непосилния таван на санкциите – до 20 млн. евро или 4 % от оборота на фирмата (медията)“.
