Народното събрание преодоля в сряда със 127 гласа “за”, един “против” и четирима “въздържали се” ветото на президента върху част от Закона за личните данни. Държавният глава върна за ново обсъждане част от измененията след призив на Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) – България и други организации, които смятат, че въпросните законови текстове създават предпоставки за неправомерно ограничаване на свободата на изразяване и биха могли да доведат до цензура и автоцензура.
От Асоциацията днес припомниха, че тъй като въпросът е от първостепенна важност за журналистите и медиите, АЕЖ вече разговаря с председателите на двете най-големи парламентарни групи – ГЕРБ и БСП, като изложи мотивите си поотделно пред лидера на групата на ГЕРБ Цветан Цветанов и пред председателя на тази на БСП – Корнелия Нинова. Представители на асоциацията присъстваха и на заседанието на ресорната парламентарна комисия по Вътрешна сигурност и обществен ред, на която получиха възможност да се изкажат пред депутатите.
АЕЖ-България внесе свое становище по законопроекта още при самото му предлагане от Министерски съвет през май 2018. Благодарение на предложенията на неправителствени организации като Програма “Достъп до информация” и Асоциацията на професионалните фотографи, както и на медии, се постигна значителен напредък по отношение на помиряването на две основни права – правото на защита на лични данни и правото на свободно изразяване. Все пак в окончателния вариант на закона останаха десет критерия, с които журналистите, писателите и научните работници би трябвало да се съобразяват в работата си. Въпреки отпадналото изискване тези критерии да се прилагат кумулативно, а изричното посочване, че трябва да бъдат съобразен само относимите към всеки конкретен случаи, смятаме, че това изискване създава предпоставки за цензура и автоцензура при журналистите.
Предвидените глоби на стойност от до пет хиляди лева биха могли да имат смразяващ ефект върху свободата на изразяване, а също така биха могли да се използват от държавата в лицето на Комисията за защита на личните данни за репресия над неудобни медии и журналисти, припомня още АЕЖ.
От Асоциацията заявиха, че намират за уместно Конституционният съд да се произнесе относно съответствието на измененията в Закона за личните данни с Конституцията и изразиха готовност да внесат становище, в случай че тази инстанция бъде сезирана от някой от имащите право на това. Заявка, че Конституционният съд ще бъде сезиран от една пета от депутатите, е поела Корнелия Нинова по време на срещата с членовете на Асоциацията. Конституционният съд би могъл да бъде сезиран по този въпрос и от други институции, посочени в Конституцията, припомнят още от АЕЖ.
Асоциацията на европйските журналисти – България посочва още, че ще очакват допълнителни гаранции относно прилагането на Закона и помиряването на правото на защита на личните данни с правото на свободно изразяване в подзаконови нормативни актове. „Ще продължим да следим за баланса между двете права и ще реагираме, включително и с уведомяване на международните си партньори, ако констатираме, че защита на лични данни се използва за неправомерен натиск над журналисти“, заявяват от АЕЖ.
