АЕЖ-България публикува проучване на пазара на печатни издания

Снимка: pixabay.com

Асоциацията на европейските журналисти – България публикува днес – в Деня на народните будители “Печат. Вестник за вестника”. Изданието представя задълбоченото проучване за пазара на печатни медии у нас.

Хартиеният вариант на проучването е в крайно ограничен тираж и с колекционерска стойност. Съдържанието на “Печат. Вестник за вестника” е

достъпно онлайн на специално създадения сайт printmediareport.bg.

Проектът включва социологическо проучване на читателските нагласи, анализ на финансовите отчети на водещите издателски групи от 2007 до 2017 г., анализ на рекламния пазар в България, изследване и обобщаване на публично достъпна информация за издателите на водещите 10 вестника, както и анализ на съдържанието им.

Освен основните изводи, които могат да бъдат открити от днес на сайта printmediareport.bg, през ноември там ще бъдат публикувани и отделни профили на всеки от десетте най-влиятелни вестника или медийни групи, според резултатите от социологическото проучване.

„Денят на представяне на проучването не е избран случайно, тъй като вестникарската традиция в България е неразривно свързана с будителството, уточняват от АЕЖ-България.

Някога будителите са били вестникари, а вестникарите будители.

Бихме искали да покажем каква е ситуацията днес“.

Мотивите за работа върху проучването, обобщени от ръководителя на изследователския проект д-р Илия Вълков, член на управителния съвет на АЕЖ-България са следните:

– Вестниците не са това, което бяха, и никога няма да бъдат. Първопроходниците на журналистиката, за които се казва, че мерят „секундите на историята“ и с еднаква тежест могат да пребият с един удар и муха, и министър, са в тревожно развитие в застой. Общата картина показва, че доверието в медиите като цяло е в упадък. Има ли обаче този процес обратна тяга?

– През последните няколко години в България бяха положени поредица усилия да се разбере

кой е реалният собственик на всяка отделна медия.

Законодателни изменения, които се обсъждат в крачка, предлагат частични решения в тази посока и донякъде тези процеси доведоха до осветляване на собствеността. В същото време те не дават пълен отговор на въпроса как и кой контролира съдържанието на медиите.

Според Вълков това е и основният мотив на Асоциацията на европейските журналисти – България, да предприемат проучване в тази посока. При него е използван интердисциплинарен метод – анализ на финансовите потоци, на рекламния пазар, на съдържанието, използваме отворени бази данни, проследява се имат ли и към кого задължения издателите, получават ли външно финансиране.

В изследването са потърсени и взаимните влияния между факторите, които определят съдържанието на медиите,

дали

това, което влиза в медийната фуния като финансов и друг ресурс,

има връзка с това, което излиза от нея – публикациите? По тази причина първите усилия на екипа са били насочени към обществено-политическите вестници в България като флагмани на свободното слово.

След проведено национално представително изследване, извършено по поръчка на АЕЖ-България, от социологическа агенция „Маркет линкс“, са изведени 10 най-влиятелни хартиени издания, които все още се продават на вестникарския пазар. Проучването показва и

доколко вестниците са „огледало“ на своите читатели,

дали отговарят на техните очаквания и вълнения и каква е тяхната идеална представа за пресата.

„Потърсена е гледната точка и главните редактори, чиито вестници са изследвани, казва д-р Илия Вълков. С някои от тях са проведени срещи, други отказаха категорично, а трети не намериха време. Изпратихме на всички въпроси за това, как те виждат проблемите на вестникарския пазар. От десетимата отговори само един“.

Според Вълков целта на това усилие, макар и по детски наивна, е чрез повече публичност да започне трудният процес на връщане на доверието към българските медии. И колкото повече знаем за тях, толкова повече ще знаем на кого да вярваме и да помагаме, казва той.

На специално създадената страница printmediareport.bg може да се прочете как е извършено проучването, основните изводи от него, анализите и профилите на всяко от десетте обществено-политически издания и медийни групи у нас. Защото докладът „Какво четем“ търси отговори, а не дава „решена“ кръстословица, твърдят от АЕЖ – България.