АЕЖ-България призова президента да наложи вето на медийния закон на Пеевски, Кръстева, Цонев и Хамид

Изображение: aej-bulgaria.org

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) в България поиска от президента Румен Радев да наложи вето на медийния законопроект, внесен от депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев, Хамид Хамид и Велислава Кръстева и да го върне за повторно разглеждане в Народното събрание.

В становище, публикувано в сайта на АЕЖ се припомня, че законопроектът беше приет на второ четене на 1 ноември 2018 г., като с внесените преди второто гласуване промени, в наименованието на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения накрая се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“. По този начин законът, който досега се отнасяше единствено до печатните произведения, вече регламентира отношения в много по-широк обхват, засягащ всички медии.

Въпреки значителните подобрения спрямо първоначалния вариант, в законопроекта все още се откриват редица несъвършенства, което налага той да бъде върнат за повторно разглеждане в Народното събрание, заявяват от Асоциацията.

Основните съображения на АЕЖ-България да поиска вето на законопроекта, описани в писмото до президента, са няколко:

Размерът на предвидените санкции: Поставянето на долна граница от 10 хил. лв. за първо нарушение и 20 хил. лв. за второ сериозно застрашава свободата на печата и другите средства за масова информация и така засяга правото на изразяване и може да доведе до непоправими последици и цензура в противоречие с чл. 40, ал. 1 от Конституцията, посочва Асоциацията.

Задължението медиите да предоставят на държавата данните на лица, които са дарили минимални суми от порядъка на няколко лева: Изключването на годишен минимум, който да не се декларира, особено предвид попадането на информация за дарителите при изпълнителната власт, застрашава зараждането на crowdfunding (набиране на средства от последователи) културата, възможността за даряване и други алтернативни способи за издържане на медиите, които в днешния дигитален свят разчитат все повече на подобен тип механизми, изместващи традиционната реклама. Това сериозно затруднява и деклараторите, тогава когато имат, например, 5 хил. дарители от по 1, 2 или 5 лева. Подобен подход и невзимането под внимание на този проблем, може да доведе до обезсърчаване на дарителите и потискане на независимите медии  и до намаляване на конкуренцията и рестрикции в полето на свободните медии и инициативата на гражданите. Това е особено опасно за разследващата журналистика, заявяват от АЕЖ.

Други, посочени от АЕЖ-България несъвършенства, са, иначе похвалното, задължение, доставчиците на медийните услуги да декларират и “лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика”, ако е различно от действителния собственик. Как обаче ще стане ясно това и кой ще бъде отговорният орган, който да направи разследване за действителния собственик, не става ясно. Въпреки че този въпрос е бил засегнат в пленарна зала, не е предвиден механизъм за изясняването му, пишат в писмото си до Президента от Асоциацията.

Като съществен е определен и въпросът за разширяването на правомощията на Министерството на културата и наличието или липсата на капацитет на ведомството. Контролът и санкциите са поверени на орган на изпълнителната власт, който не е независим, за разлика от СЕМ, а освен това не е изработена и надлежна процедура за установяване и санкциониране на нарушителите, което е предпоставка за произвол, предупреждават журналистите.

Не е ясно и защо освен задължението на доставчици на медийни услуги да подадат декларация в Търговския регистър следва задължение за подаване на същата декларация в Министерството на културата. Подаването на две еднакви декларации създава допълнителни неудобства и тежести на доставчиците на медийни услуги, посочват от АЕЖ-България.

Въпросът за осветяването на медийната собственост и финансирането е ключов за Асоциацията на европейските журналисти-България. В началото на този месец Асоциацията публикува задълбочено проучване на тази тема, обхващащо десетте най-четени печатни медии с обществено-политически профил. От тази седмица тя ще започне представянето на подробни профили на всяка една от тези медии.

Информацията за финансирането на медиите трябва да бъде публична, но в същото време трябва да съществуват гаранции, че въвеждането на каквато и да било регулация в медийната област няма да бъде използвано за репресии срещу свободата на словото, заявяват още от Асоциацията.

АЕЖ-България припомня, че е изпратила свои становища и преди първото, и преди второто четене на закона, като една част от отправените препоръки са били взети предвид и отразени преди окончателното гласуване в пленарната зала, но посочените по-горе несвършенства налагат връщането му.

 

Истината струва скъпо. Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Истината струва скъпо.  Ако сте я открили тук – подкрепете ни!

Дарявам